Джон Скальци - Колапс

— На колко от тях платихме? — попита Батрин.

— На почти никого — увери го Кардения.

— Аз трябваше да платя на три хиляди души, които дойдоха да разведряват майка ми на смъртното й ложе. Охарчих се много.

— Ти си по-популярен от майка си.

Кардения не бе виждала баба си — емперо Зетиан III, но настръхваше от историите за нея.

— И парче чакъл щеше да е по-популярно от моята майка — посочи Батрин. — Но не си позволявай заблуди, дете мое. Нито един емперо на Взаимозависимостта не е бил особено популярен. Това не влиза в служебните ни задължения.

— Е, ти поне си по-популярен от повечето — настоя Кардения.

— Затова се е наложило да платиш само на някои от хората, които стоят под прозореца ми.

— Ще ги отпратя, ако искаш.

— Нека си стоят. Ако имат нужда от нещо, погрижи се за тях.

Скоро Батрин задряма отново и Кардения изчака да заспи дълбоко, чак тогава се надигна от креслото и отиде в личния кабинет на баща си, който бе присвоила през тези дни, а и бездруго скоро щеше да бъде неин. Щом излезе от спалнята, цял отряд медици начело с Куи Дринин, имперския лекар, се събраха около нейния баща, за да го почистят, да проверят данните на уредите и да облекчат състоянието му доколкото е възможно за човек с тежка и неизлечима болест, от която няма да се възстанови.

В кабинета беше Нафа Долг, наскоро назначената началничка на нейната администрация. Нафа изчака Кардения да отвори малкия хладилник, да си вземе сок, да седне, да отвори кутийката, да отпие две глътки и да сложи кутийката върху бюрото на Батрин.

— Подложка — напомни Нафа на своята повелителка.

— Сериозно ли говориш?

Нафа посочи бюрото.

— Първоначално е принадлежало на Турину II. Преди шестстотин и петдесет години. Подарък от бащата на Женевиев Н'дон, която станала негова съпруга след…

Кардения вдигна ръка.

— Стига де.

Зашари с ръка по бюрото, докопа малка книга в кожена подвързия, придърпа я и сложи кутийката върху нея. Но забеляза изражението на Нафа.

— Сега пък какво има?

— О, нищо. Просто твоята „подложка” е първото издание на „Коментари върху учението на Рашела” от Чао, тоест книгата е отпреди хилядолетие и неописуемо скъпа, а дори мисълта да сложиш питие върху нея би трябвало да е тежко светотатство.

— Ох, за бога… — Кардения отпи още малко и остави кутийката на килима до бюрото. — Доволна ли си? Е, освен ако и килимът не е неописуемо скъп.

— Всъщност…

— Нека приемем, че всичко в тази стая, освен нас, вероятно е на няколко века, подарено е на някой мой предтеча от друга прочута историческа личност и е безценно или поне струва повече, отколкото почти всички хора припечелват през целия си живот. Има ли нещо в стаята, което не се вмества в това описание?

Нафа посочи.

— Според мен това е обикновен хладилник.

Кардения намери най-после подложка на бюрото, взе сока си от килима и го сложи на нея.

— Тази подложка вероятно е отпреди четири века и е подарък от херцога на Край. — Тя погледна помощничката си. — Не ми казвай дали е така.

— Няма.

Нафа извади таблета си.

— Но знаеш , нали?

— Имаш постъпили молби от изпълнителния комитет — съобщи Нафа, без да обръща внимание на тези думи.

Кардения разпери ръце.

— То се знае, че имам.

Изпълнителният комитет се състоеше от трима представители на гилдиите, трима пълномощници на парламента и трима архиепископи на църквата. При други обстоятелства комитетът беше пряката връзка на всеки емперо с трите главни центъра на властта във Взаимозависимостта. В момента им беше възложено да осигурят приемствеността след последните дни на сегашния емперо. И успяваха да подлудят леко Кардения.

— Първо, искат да направиш изявление в мрежите, за да „уталожиш опасенията на империята относно състоянието на твоя баща”, както са благоволили да се изразят.

— Той умира, и то бързо. Не мисля, че това може да уталожи нечии опасения.

— Мисля, че биха предпочели нещо по-насърчаващо. Изпратили са ти текст на реч.

— Безсмислено е. Докато моята реч стигне до Край, баща ми ще е мъртъв от девет месеца. Дори до Бремен ще стигне след две седмици.

— Но остават Средоточие, Си'ан и присъдружните народи в тази звездна система. Най-далечният е само на пет светлинни часа оттук.

— Вече знаят, че той умира.

— Не е заради смъртта му, а заради приемствеността.

— Нафа, династията Ву я има от хилядолетие. Никой не се тревожи чак толкова за приемствеността.

— Не за приемствеността се тревожат, а за всекидневния си живот. Какъвто и да се окаже новият емперо, ще станат промени. Кардения, само в тази система живеят триста милиона поданици на империята. Ти си наследницата на трона. Те знаят, че династията ще се съхрани. Интересува ги останалото.