Джон Скальци - Колапс

Ренеред беше официален наследник, а Хана Патрик след кратък размисъл реши, че би предпочела да изскочи през някой въздушен шлюз, отколкото да присъства постоянно в имперския двор. Затова в детството си Кардения бе обсипвана с грижи, но я държаха настрана от всичко, свързано с властта. Тя беше признато дете на властващия емперо и се виждаше редовно, макар и не прекалено често със сияйния си баща. Нейните съученици й подвикваха понякога „ей, принцесата”, но внимаваха да не влагат злоба, защото тя си беше принцеса , а хората от имперската й охрана имаха остър слух за обиди.

Детството и първите години от младостта й бяха толкова нормални, колкото е възможно за дъщерята на най-могъщия човек в познатата част от вселената — иначе казано, Кардения можеше да надзърта и поне да види отдалече какво представлява нормалното. Следваше в университета на Първа стъпка, заслужи дипломи по съвременна литература и педагогика, а след завършването се замисли сериозно за ролята на професионална покровителка на някои програми за насърчаване на изкуството и помощ за онеправданите.

И тогава Ренеред взе, че си намери белята — заби се заедно със своя очарователно старомоден автомобил в стена по време на благотворително демонстративно състезание с професионални пилоти и, в крайна сметка, остана без глава. Кардения не бе гледала нито веднъж запис на катастрофата, все пак Ренеред беше неин брат. Прочете обаче доклада на следователите, в който се изключваше каквато и да е вина на организаторите, но се подчертаваше, че при такива системи за сигурност в автомобила вероятността за фатален инцидент е била съвсем малка, камо ли да се стигне до обезглавяване на загиналия.

По-късно тя научи, че на благотворителния търг след състезанието Ренеред е трябвало да обяви публично своя годеж с Надаш Нахамапитин. И тези две събития си останаха неразделни в паметта й.

Кардения така и не се сближи с Ренеред, който вече беше юноша по време на раждането й, а и обкръжението им беше съвсем различно, но той се държеше добре с нея. В детството си се възхищаваше отдалече на своя брат и забавленията му, а когато порасна и проумя какво смазващо имперско бреме я бе подминало, за да притисне неговите рамене, тя си отдъхваше тайничко, че Ренеред го има. Той май се наслаждаваше на положението си така, както тя никога не би могла.

Ала вече го нямаше и империята внезапно изпита нужда от друг наследник, който да стане неин следващ емперо.

— Ти май се отплесна — каза Батрин.

— Извинявай. Мислех си за Ренеред. Как ми се иска да беше още с нас…

— И на мен. Макар че подбудите ни може и да се различават.

— Щях да съм много по-щастлива, ако той те наследяваше. Мнозина други също щяха да са доволни.

— Това е ясно, дете мое. А сега ме чуй, Кардения. Не ме натъжава това, че ти ще ме наследиш.

— Благодаря ти.

— Казвам го искрено. Ренеред би станал много добър емперо. Той бе буквално роден за тази роля, също като мен. Докато ти — не. Но това не е лошо.

— Според мен е ужасно. Не знам какво да правя — призна си тя.

— Никой от нас не знае какво да прави — каза Батрин. — Различното при тебе е, че ти го съзнаваш. Ако Ренеред беше жив, той също щеше да се обърква, но би останал самоуверен. Ето защо би се препънал още на първата крачка като мен и като моята майка, и като моя дядо. Може пък ти да нарушиш тази семейна традиция.

Кардения се усмихна на тези думи. Батрин изви глава почти недоловимо.

— Още не знаеш какво да мислиш за мен, нали? — попита той.

— Не — откровено заяви Кардения. — Радвам се, че с тебе се опознахме по-добре през последните месеци. Но… — Тя разпери ръце с дланите нагоре. — Всичко това наоколо…

Батрин се засмя.

— Искаш да опознаеш баща си, но трябва да се съсредоточиш в подготовката за властта над вселената.

— Звучи нелепо. И е вярно.

— Аз съм виновен. Знаеш, че се появи случайно на този свят. Поне аз бях изненадан. — Кардения кимна. — И от всички, включително от твоята майка, чувах, че е по-добре да те държа настрана. И се съгласявах охотно.

— Знам. Никога не съм те обвинявала за това.

— Известно ми е и трябва да призная, че ти се чудех.

— Не те разбирам…

— Ти си принцеса — в буквалния смисъл, но досега не живя като принцеса. Според мен е логично да мисля, че на твое място повечето хора щяха да са недоволни.

Тя вдигна рамене.

— Харесваше ми, че мога и да не бъда принцеса. Когато бях на осем години, сърдех се малко. А когато пораснах достатъчно, за да знам какво означава да съм принцеса, много ми олекна, че съм пропуснала по-голямата част от този живот.