Джон Скальци - Колапс

— Не мога да повярвам, че по този въпрос си на страната на изпълнителния комитет.

— И спрял часовник показва точно време два пъти в денонощието.

— Прочете ли речта?

— Прочетох я. Ужасен боклук.

— Пренаписваш ли я?

— Да, вече е съчинена наново.

— Какво друго искат?

— Искат да знаят дали си променила решението си за Амит Нахамапитин.

— Кое решение? За срещата с него или за брака с него?

— Според мен се надяват от първото да последва второто.

— Виждала съм го веднъж. Затова не искам нова среща. И нямам никакво намерение да се омъжа за него.

— Изпълнителният комитет навярно е предвидил твоето нежелание, затова си позволява да ти напомни, че твоят брат, покойният кронпринц, бе дал съгласието си по принцип за брак с Надаш Нахамапитин.

— По-скоро бих се оженила за нея, отколкото да се омъжа за нейния брат.

— Изпълнителният комитет е предвидил и този твой отговор, затова си позволява да ти напомни и че такова решение вероятно също би удовлетворило всички въвлечени в ситуацията страни.

— За нея също няма да се оженя — натърти Кардения. — Не харесвам и двамата. Те са крайно противни хора.

— Те са крайно противни хора, чийто Дом придобива все по-голямо влияние в търговските гилдии и чийто стремеж към съюз с Дома Ву би дал на империята средство за въздействие върху гилдиите, с каквото не е разполагала от векове.

— Ти ли го казваш, или изпълнителният комитет?

— Осемдесет процента от това мнение е на изпълнителния комитет.

— И ти им даваш двайсет процента подкрепа?

Смайването на Кардения беше доста престорено.

— Тези двайсет процента се опират на факта, че политическите бракове са нещо, което се случва с хора като тебе — съвсем скоро ще бъдеш емперо и макар че можеш да се опреш на хилядолетна династия, нуждаеш се от съюзници, за да държиш здраво юздата на гилдиите.

— Сега ли ще ми напомниш всички случаи през това хилядолетие, когато някой емперо от династията Ву, общо взето, е бил кукла на конци в ръцете на гилдиите?

— Сега ще ти напомня, че ме назначи на този пост не само заради нашето приятелство и вещината ми в дворцовата политика, а и защото защитих докторска дисертация по история на династията Ву и знам за твоя род повече дори от тебе. Но бих могла да кажа и онова, което очаква от мен.

Кардения въздъхна.

— Ние обаче не сме застрашени от превръщане в кукли, чиито конци ще бъдат дърпани от гилдиите.

Нафа само я изгледа втренчено, без да каже нищо.

— Ти май се майтапиш с мен… — промърмори Кардения.

— Домът Ву също е търговски род и има монопол върху производството на кораби и оръжия за военните — подхвана Нафа. — А въоръжените сили са под контрола на империята, а не на гилдиите. Да, за гилдиите или който и да е от другите Домове е трудно да наложат в близко бъдеще контрола си над твоя Дом или цялата империя. Но не мога да не добавя, че твоят баща беше твърде нехаен в сдържането на Домовете и допусна няколко от тях, включително Нахамапитин, да изградят средища на могъщество, каквито не е имало през последните два века. И то без да обръщаме внимание на църквата, която също е самостоятелна сила. Можеш да очакваш, че всички те ще се домогват до още по-голяма власт, защото смятат, че ще бъдеш слаба като емперо.

— Благодаря — сухо вметна Кардения.

— Нищо лично. Твоето издигане във властта не беше предвидено от никого.

— Да бе, все едно не знам.

— И никой не е наясно какво да мисли за тебе.

— Освен изпълнителния комитет, който бърза да ми натрапи брак.

— Искат да запазят вече появилия се шанс за съюз.

— Съюз с крайно противни хора.

— Милите хора обикновено не придобиват власт.

— Тоест казваш, че аз съм изключение от правилото ли?

— Не си спомням да съм казвала, че си мила — натърти Нафа.

— Всичко това не биваше да се стоварва върху твоята глава — каза Батрин на Кардения по-късно.

Тя се бе върнала в неговата спалня и пак седеше на креслото. Екипът от лекари, който се бе занимавал с него в съня му, чакаше в съседни стаи. Двамата отново бяха насаме сред медицинската апаратура.

— Знам — отвърна тя.

И преди бяха говорили по въпроса, но Кардения знаеше, че повторението е неизбежно.

— Твоят брат беше подготвен да се справя с тази роля — продължи Батрин бавно и безизразно.

Тя кимна. Ренеред Ву всъщност беше неин полубрат, син на официалната съпруга Глена Косту, а Кардения — плод на кратка връзка между Батрин и Хана, професор по древни езици. Хана Патрик се запозна с повелителя, когато той поиска да види колекцията от редки книги в библиотеката „Споуд” в университета на Първа стъпка. Двамата започнаха да си пишат от време на време за наука и история, а няколко години след внезапната смърт на съпругата си Батрин първо дари Хана с рядък екземпляр на „Касидат-ул-Бурда”, а не след дълго и с Кардения, което малко изненада и двамата.