Джон Скальци - Емперо

— Много просто — отвърна Деран. — Домът By има монополи върху корабостроенето, оръжията и охранителната дейност. А кои са нещата, от които ще възникне нужда, докато струите на Потока продължават да изчезват?

— Храна — обади се Тийган By.

— Вода — подхвърли Никсън.

— Медикаменти — добави Белмент.

Деран махна нетърпеливо с ръка.

— Пропускате най-главното.

— Гладуващите хора не са ли най-главното? — попита Тийган.

— Почти — отвърна Деран. — Не гладуващите хора са най-главното, а хората, които се страхуват от гладуване. През следващите няколко години струите на Потока ще изчезват. Хората ще са уплашени. В края на краищата, империята се нарича Взаимозависимост. Според самия ѝ замисъл всяко човешко средище е зависимо от другите. Това не беше проблем, когато Потокът бе стабилен. Но докато той губи стабилност, същото става и с политическата и социалната система на Взаимозависимостта. Тези системи ще се нуждаят от подкрепа.

— С охранителни отряди и оръжия? — подхвърли Простър.

— Точно така.

— Докато охранителните отряди също не се уплашат, защото храната им се изчерпва като на всички други — отбеляза Тийган.

— Ами, всъщност вече сме се погрижили за това — обади се Никсън, известен като братовчеда „роботи с патлаци“.

— Мисълта ми е, че предстоят безредици — уточни Деран. — Бурни безредици. Продължителни безредици.

— А ние искаме да натрупаме пари от хаоса — рече Тийган.

— Искаме да предложим възможност за отлагане на хаоса колкото се може по-дълго — поясни Деран. — Безредици ще има. Вече ги има. Неизбежно е. Но „неизбежно“ не означава „веднага“. Можем да спечелим малко време на системните правителства. Или по-точно, те могат да си купят това време от нас. Защото да, искаме да натрупаме пари от тази работа.

— Това ще е само докато парите стават за нещо — обади се Лина Ву-Герц от далечния край на масата. Тя ръководеше отдела за препродажби, който продаваше използвани космически кораби или кораби, които са били построени, но никога не са били използвани, защото собствениците им така и не са си ги взели. — Когато дойде краят на цивилизацията, от парите няма да има никаква полза.

— Краят на цивилизацията няма да дойде — заяви Деран.

— Да не би да пропуснах нещо? — попита Белмент. — Стори ми се, че ти току-що стоеше там и разправяше, че краят на цивилизацията идва?

— Казах „цивилизацията, каквато я познаваме“. — Деран посегна към масата, взе лежащото там дистанционно и натисна един бутон. Стената зад гърба му оживя, показвайки синьо-зелена планета.

— Това е Край — отбеляза Простър.

— Това е цивилизацията — поправи го Деран.

Простър се изкиска.

— Значи не си бил на Край.

— Край е мястото, където нашата цивилизация ще оцелее — каза Деран. — Това е единствената система във Взаимозависимостта, която има планета, способна да поддържа самостоятелно човешки живот. А по думите на учените на емперо, е и последното място, до което ще остане да води струя на Потока от Средоточие. Цивилизацията там ще продължи да съществува. — Той погледна през масата към Лина Ву-Герц. — Заедно с парите си.

— Цивилизацията там ще оцелее — подхвърли Простър. — Стига да може да се добере дотам.

При тези думи Деран се усмихна.

— Носи се слух, че строим космически кораби.

— Не чак толкова много — отбеляза Белмент.

— Ние трябва да спасим цивилизацията . Не всеки отделен човек от нея. Макар че, сигурен съм, всички в тази стая и техните близки ще намерят начин да стигнат до Край, рано или късно. — Тази забележка накара всички да се умълчат за малко.

— Значи планът ви е космически кораби за някои и контрол над безредиците за останалите — обобщи Тийган, след като моментът отмина.

— Не аз карам Потока да се разпада — изтъкна Деран. — Просто съм наясно до какво ще доведе това. И не, планът не се отнася до космическите кораби и контрола над безредиците. Планът, за който искам подкрепата на този борд, е да започнем със строежа на космическите кораби и контрола над безредиците сега, в големи мащаби, преди да пристигнат заповедите.

— При положение че изобщо пристигнат — вметна Простър.

— Ще пристигнат — увери го Деран. — А и не се налага да чакаме правителствата и останалите търговски къщи да осъзнаят, че краят е близо. Имаме си продавачи. Те ще им го напомнят . Искам да построим корабите и оръжията сега, за да могат нашите продавачи да кажат на клиентите ни, че стоката е в наличност и готова за изпращане. Няма да има никакво забавяне между поръчката и доставката, освен времето за транспорт. Скоро това ще бъде решаващото за осъществяването на една продажба.