Джон Скальци - Емперо

— Защо сме тук? — разнесе се въпрос от далечния край на дългата маса, на която седяха директорите братовчеди By.

— Моля? — попита Деран и се взря нататък, за да види кой братовчед говори.

Беше Тийган By, която ръководеше отдела за стрелкови оръжия в оръжейния концерн на Дома By.

— Попитах защо сме тук — повтори тя. — Сега вие сте диктатор на Дома By. Това е управителният съвет. Може би трябва да кажа бившият управителен съвет. Сега е безсилен. Каква беше причината да ни извикате тук?

— Освен да злорадствате — вметна Никсън By, който ръководеше отдела за автоматични охранителни концепции, тоест роботи с патлаци.

— Да, за злорадстването и на мен ми мина през ума — каза Тийган, загледана в Деран.

— Братовчеди мои — поде Деран и направи жест, който се надяваше, че вдъхва увереност. — Напомням ви, че времената са необикновени. Джейсин, нашият бивш управителен директор, се опита да свали емперо. Тя не беше убедена, че управителният съвет не е съучастник в опита за преврат. Не ви познава толкова добре като мен.

— А знае ли, че ти си въздух под налягане? — обади се Белмент By, който ръководеше строителството на бойни кораби. Белмент открай време не бе голям почитател на Деран.

— Знае, че на мен поне може да ми се има доверие — отвърна Деран. Това предизвика пръхтенето на Белмент.

Простър By, който седеше от дясната му страна, прочисти гърло. Той беше може би най-могъщият човек в залата, защото, освен всичко друго, ръководеше цялата охрана. Което означаваше, съвсем буквално, че има повече оръжия от всеки друг. По традиция онзи By, който оглавяваше охраната, никога не кандидатстваше за директорското място. Не му се налагаше. И без това той беше силата зад трона. Когато Простър прочисти гърло, всички, включително и Деран, млъкнаха и погледнаха към него.

— Деран — каза Простър, — хайде да не си губим взаимно времето, а? Ти си управителен директор, защото предаде Джейсин и изнуди емперо да ти даде този пост. Тя също така ти позволи да отрежеш всички нас — той кимна към борда — от вземането на решения за Дома By. Добре изиграно. Но не се преструвай, че ние не го знаем или че не сме наясно, че беше забъркан не по-малко от Джейсин в онзи глупав опит за преврат. Не обиждай интелигентността ни. Става ли?

— Става — отвърна Деран след секунда размисъл.

Простър кимна и се обърна към останалите около масата.

— Що се отнася до това защо сме тук, нещата са прости. — Той посочи към Деран. — Нашият нов управителен директор не е пълен идиот. Знае, че макар емперо да му е дала неограничен контрол над Дома By, този „контрол“ е илюзия. Той не разполага с подкрепа в тази зала. Нито пък има достатъчно съюзници извън нея. И както правилно отбеляза — Простър се завъртя пак към Деран, — краят на цивилизацията идва. Затова няма време да ни чака. Не и ако иска да осъществи плановете, които очевидно има и за чието изпълнение се нуждае от нашето сътрудничество. Прав ли съм?

„Не съвсем“, помисли си Деран. Изобщо не бе толкова неподготвен, колкото смяташе Простър. Имаше си едно хубаво списъче с хора, предимно други братовчеди By, които бяха готови гърла да режат, за да бъдат поставени начело на някой отдел на Дома. Мамка му, ако се стигнеше дотам, главата на Простър щеше да е първата, озовала се на дръвника. В тази стая нямаше нито един братовчед By, който не би удушил собствената си баба — а и няколко други баби, няма какво да се свеним, — за да ръководи сигурността, особено пък сега, когато директорският пост бе недостъпен в близко бъдеще.

Простър бе стоял на мястото си твърде дълго; бе забравил колко настървен може да е един амбициозен братовчед. Би трябвало да го помни. Той самият се беше отървал от Фину By, предишния началник на сигурността, и си бе свършил работата добре. В крайна сметка Фину се оттегли в друга система, за да не ѝ напомнят всеки ден за позорното ѝ сваляне. Деран знаеше списъка от пороци и грешки на Простър вероятно по-добре от всеки друг, включително от самия Простър, и с радост би споделил тази информация с всеки братовчед By, който пожелае повишението.

Така че не, Деран не бе останал без никаква подкрепа или съюзници, както го представяше Простър. Или по-точно, беше сигурен, че ще се сдобие и с двете с времето.

Само че времето не бе на негова страна. Тук Простър имаше право.

Времето вече не бе на ничия страна.

Затова Деран кимна на Простър и каза:

— Точно така.

— Значи всички се разбираме един друг — обяви Простър. — Добре. В такъв случай, кажи ни, Деран, как краят на цивилизацията ще е от полза за Дома By?