Джон Скальци - Емперо

Грени,

Ако четеш това, значи нещата при мен са се развили зле. Не мога да ти кажа какво точно е станало, защото го пиша предварително. Но каквото и да е, задействала съм резервния план.

Който е: пращам ти десантния кораб „Пророчествата на Рашела“. Той е напълно въоръжен и превозва десет хиляди имперски гвардейци. Командирът и по-голямата част от щаба му са наши; онези, които не са, вероятно няма да преживеят пътуването. Трябва да пристигне скоро след това съобщение.

Ако още не си приключил малката си гражданска война на Край, „Рашела“ ще ти помогне да разчистиш терена. Хубаво би било да си херцог на Край, когато тя пристигне, но и да не си, ще станеш, преди да си е свършила работата.

После командирът на „Рашела“ ще поеме командването на имперските гвардейци там, независимо дали сегашната командна структура му помага, или не. След това двамата ще поемете контрол над плитчините на Потока и ще се подготвите за нашето пристигане, което ще стане по един или друг начин.

Имаш много за вършене, братле. Свърши го.

И не се издънвай.

До скоро,

Грени се ухили на бележката и я затвори, с което задейства изтриване на пощата, преформатиране на таблета, а после и изпържването му, защото човек никога не може да е прекалено предпазлив.

— Добри новини?

— Моля? — обърна се Грени към Маунт, като остави вече безжизнения таблет на масата.

— Усмихвахте се — обясни Маунт. — Попитах дали новините от вкъщи са били добри.

— Може да се каже.

— Ами, хубаво — заяви Маунт. — Малко добри новини ще са ви от полза, ако ми позволите да отбележа. — Той сръбна от чая си.

Грени си представи сър Онтейн Маунт като мъртвец, какъвто щеше да стане, щом „Рашела“ пристигне, и се усмихна.

И докато го правеше, през главата му минаха няколко мисли, този път последователно, вместо да изникнат наведнъж. Те бяха:

„Мамка му, спасен съм“ и

„Дано „Рашела“ да пристигне час по-скоро“, и

„Как, да му се не види, са се скапали нещата за Надаш?“ И накрая:

„Какво изобщо става там, по дяволите?“

— Нека сме наясно какво става — каза Деран By. — Това е краят на цивилизацията, каквато я познаваме. И ще е страхотно за бизнеса.

На последния етаж на Дома на гилдиите, в голямата съвещателна зала, заделена за ползване от управителния съвет на Дома By, където Деран By, седнал начело на огромната маса, поднесе тази встъпителна реплика, членовете на борда на Дома By, до последния човек, зяпнаха Деран, все едно им се беше изпърдял мощно в лицата.

„Стига де — помисли си Деран, — репликата беше страхотна.“

Външно той с нищо не показа, че е недоволен от неуспеха на репликата си. Нямаше нужда. За първи път в кариерата му в Дома By на Деран не му дремеше особено какво мислят за него, за плановете му или за хапливите му подхвърляния членовете на управителния съвет — всеки от тях негов по-близък или по-далечен братовчед. Защото сега Деран бе управителен директор на Дома By.

И не просто управителен директор. По-рано тази роля зависеше от търпението на борда на директорите, чието мнение за всичко , като се започне от компетентността на управителния директор и се стигне до това какво ще бъде поднесено за обяд, можеше да се опише в най-добрия случай като капризно. Директорският пост на Деран By обаче бе имунизиран срещу неодобрението на борда, защото Джейсин By, предишният управителен директор, се опита да извърши преврат срещу емперо. И емперо, съвсем разумно, смяташе, че това хвърля съмнение върху целия управителен съвет на Дома.

Или поне такова беше извинението.

По-точно, Деран By бе включил ненамесата на борда в работата си като условие, за да разкрие всяко късче информация, с което разполагаше за споменатия заговор, в който той бе активен участник, включително за убийството на изпълнителен директор на една от другите големи търговски къщи и опита за убийство на един от най-близките приятели на емперо и според слуховете, неин любовник. Емперо, която бе притисната от времето и предпочиташе познатото зло, даде съгласието си.

И ето ги сега тук, на първото общо събрание на борда на Дома By след скорошните неприятности, а Деран, който по-рано не бе задължително кандидат за директорското място, ръководеше нещата, независимо дали на борда му харесва, или не.

Докато си стоеше там, на Деран му хрумна, че на тях вероятно изобщо не им харесва. Което би обяснило защо шегата му бе приета толкова хладно.