— В договорите между нашите Домове няма клауза, засягаща евентуално рухване на цивилизацията, господин Хойвел — обади се тя.
— Има обаче клауза за форсмажорни обстоятелства — отвърна Хойвел.
— Форсмажорни шибани обстоятелства ли? — възкликна Кива.
— Не съм споменавал думата „шибани“, но иначе да.
— Форсмажорни обстоятелства са, когато незабелязан астероид внезапно унищожи цял шибан хабитат — каза Кива.
— Това е един пример — съгласи се Хойвел. — Според нас рухването на цивилизацията е друг.
— Ключовата дума е „внезапно“.
— Ами, всъщност ключовите думи са „рухване на цивилизацията“ — подчерта Хойвел.
— Което ще стане след шибани години — възрази Кива.
— Срок, в който важни точки от договорите между нашите Домове няма да могат да бъдат изпълнени, което ще причини на Дома Улф значителни граждански и финансови вреди — изтъкна Хойвел и вдигна пръст, за да наблегне на казаното. — Ако сегашните най-добри прогнози за състоянието на струите на Потока във Взаимозависимостта са верни, Домът Улф ще започне, не по своя вина и изцяло в зависимост от сили, които не са под неговия контрол, да не изпълнява договорните си задължения по начини, които го излагат на неприемливо голям риск.
— Което си е ваш проблем.
Хойвел кимна.
— Съгласен съм, че е проблем. Не съм съгласен, че е само наш проблем. И Домът Улф е готов да се обърне към съда, за да изложи аргументите си.
— Съдът на гилдиите не се слави с възприемчивостта си към новаторски тълкувания на закона за договорите — намеси се Фундапелонан. — Няколкостотин години съдебна практика показват, че ако подадете тази жалба, най-вероятно ще бъдете проводени със смях от съда и вашият клиент ще плати съдебните ни разноски плюс значителна глоба.
— Това е една от възможностите — посочи Хойвел. — Другата е Съдът на гилдиите да признае, че няколкостотин години съдебна практика не означават нищо, когато Взаимозависимостта е изправена пред заплаха за своето съществуване, която буквално няма аналог в цялата писана история.
— Очаквате прекалено много от Съда на гилдиите.
Хойвел сви рамене.
— Този срив ще ги засегне не по-малко от всички нас. Намираме се в неизследвана територия. — Той насочи вниманието си обратно към Кива. — Но както казах в самото начало, не искаме да се стига до съд. Готови сме да преговаряме с добра воля за взаимна изгода на нашите Домове.
— Не казахте точно това. — Кива отвърна ледено на погледа на Хойвел. — Казахте, че Домът Улф възнамерява да преразгледа договорите или да се обърне към съда.
— Да — потвърди Хойвел. — Е, и?
— Ами, дошли сте тук да ми кажете какво ще стане, а не да искате помощта ми.
— Очевидно имаме нужда от помощта ви, за да го накараме да стане…
Сега беше ред на Кива да вдигне пръст.
— Но не я поискахте . Казахте ми какво щяло да стане и очаквахте да го приема като нещо вече договорено.
— Не съм сигурен какво значение има.
— Има, защото ме ядоса, да ти го начукам — процеди Кива. — Не обичам хората да идват в кабинета ми и да ми казват какво да правя, сякаш аз нямам думата по въпроса, и предварително да заплашват да ме замъкнат в съда, за да ме накарат да отстъпя.
— Лейди Кива, ако е прозвучало по този начин, моите извинения, било е неволно…
— А сега пък ме ядоса двойно повече, защото се преструваш, че си направил тази гадост, без да искаш. Възрастен човек си, и при това старши търговски посредник на цял шибан Дом. Вярно, че Домът Улф е дребен шибан Дом…
— Хей…
— Но дори един дребен шибан Дом разполага с ресурсите да наеме някой компетентен. Така че или си успял да скриеш цялата си шибана некадърност от Дома Улф достатъчно дълго, за да се издрискаш на сегашния си пост, или си знаел какво правиш от момента, в който седна на шибания стол и реши да обиждаш интелигентността ми. Е, кое от двете е?
Хойвел примигна, после попита:
— Защо ви интересува?
— Дали си компетентен ли? Не ми пука, но съм сигурна, че на твоя шеф може да му пука.
— Не, имам предвид защо ви интересува това ? Този договор.
— За какво говориш?
— Графиня Нахамапитин се опита да ви убие, лейди Кива — изтъкна Хойвел. Фундапелонан се размърда неловко в стола си при тези думи; тъкмо тя бе улучена от куршума, предназначен за Кива, и едва миналата седмица получи разрешение да се върне на работа. Рамото ѝ още беше зле и се изцеряваше бавно. — Нахамапитин е Дом на предатели. Главата на Дома е в затвора, а наследниците ѝ са изчезнали или мъртви. Вие го управлявате, защото тази работа ви бе възложена от емперо. Не дължите нищо на този Дом, милейди. Тогава какво толкова , че договорът ще бъде изменен? В най-лошия случай Домът Нахамапитин ще изкара малко по-малко грамаден куп пари отпреди. Този изменнически Дом. Не разбирам какъв е проблемът.
Читать дальше