Джон Скальци - Колапс

— Изглежда, сте уверена в това.

Грейланд се засмя горчиво.

— Лорд Клермон, как според вас Домът Ву е станал имперски род преди хиляда години? Направили сме съвсем същото тук. Контролирали сме плитчините и сме принуждавали всеки заминаващ или пристигащ да си плаща. Принуждавали сме ги, лорд Клермон. Както възнамерява да постъпи и Домът Нахамапитин в системата на Край. И в края на краищата ще бъдат новите емперо, или поне си въобразяват, че ще бъдат.

— Тогава да изолираме напълно Край — предложи Корбин. — Ако Нахамапитин толкова искат да останат там откъснати от света, да изпълним желанието им.

— Не е толкова просто — изтъкна Марс.

— Защо?

— Защото Надаш каза истината — обясни Грейланд. — Има само една система с планета, която може да поддържа живота на човечеството след изчезването на Потока. И това е Край. Можем да подготвим всяка система за бедствието. Да им дадем всичко необходимо, за да оцеляват колкото може по-дълго. Но само на Край хората ще живеят и когато всичко останало потъне в мрак. Нуждаем се от тази планета. И трябва да преместим там поне част от жителите на всяка друга система.

— Но Нахамапитин ни се изпречиха — каза Марс.

— Да — кимна тя.

— И какво ще правим сега? — промълви Упекша Ранатунга след малко. — Какво ще правим?

— Нямаш ли по-добри занимания от седенето тук? — попита Атавио VI, когато Кардения се настани на скамейката в Стаята на спомените.

— Мнение ли изразяваш? — попита на свой ред тя.

— Помня как ти зададох същия въпрос веднъж, когато прекарваше времето си с мен, а аз умирах. Въпросът подхожда и този път. Така изглежда, че съм загрижен. А ти се нуждаеш от това.

— Знаеш, че разваляш всичко, когато се изразяваш така.

— Моля за извинение. Но въпросът си остава.

— Имам по-добри занимания — отговори Кардения.

— Но все пак ще си седя тук.

Симулацията на Атавио VI кимна и седна до нея, тоест поне изглеждаше, че седна до нея.

— И аз идвах навремето. Когато се чувствах претоварен или изтощен, или просто исках да бъда далеч от другите. Идвах тук и разговарях с майка си или с дядо си, или с друг емперо.

— Помагаше ли ти?

— Горе-долу колкото и на тебе в момента. Но за мен беше достатъчно добре.

Кардения се усмихна на тези думи.

— Достатъчно добре е — съгласи се тя.

— Напоследък не идваш толкова често в Стаята на спомените.

— Липсвам ли ти, когато ме няма?

— Не съществувам, когато те няма, значи — не.

— Заета съм с края на всичко — сподели тя. — Поисках от лорд Марс да обясни положението ни пред парламента. Заповядах на военните да подготвят план как да си върнем Край. Спрях дейността и отмених монополите на Дома Нахамапитин и възложих управлението му на Дома Лагос.

— Сигурен съм, че всичко е минало добре.

— Поне за Дома Лагос — отвърна Кардения.

Спомни си срещата с графиня Лагос и нейната дъщеря Кива — и двете изразиха цветисто удоволствието си от сгромолясването на Дома Нахамапитин и възхода на своя Дом. Със съгласието на Кардения графинята възложи на лейди Кива да се занимава с монополите на Нахамапитин.

— Изложението на Марс не бе прието чак толкова добре. Той обясни всичко колкото можа по-просто и ясно, но мнозинството в парламента още си мисли, че това са празни приказки, макар да имаме доказателства.

— Но вие още нямате доказателства — изтъкна Атавио VI. — Лорд Клермон пристигна само преди две седмици. Все още е възможно корабите от Край да се бавят заради гражданската война. Струята на Потока към Терхатум още е достъпна.

— Не знам дали ще ги убедя и по-късно — оплака се Кардения. — Непрекъснато се сблъсквам със склонността на хората да пренебрегват и да отричат фактите до последния възможен миг. И дори няколко дни по-късно.

Атавио VI кимна.

— Ето защо никога не споменах за това.

— Да, отнасям си хулите и заради тебе, за което съм ти много благодарна, татко — промърмори тя. — Седемдесет процента от парламентаристите са ми сърдити, защото не вярват в наближаващото изчезване на Потока, а четиресет процента ми се сърдят, че не съм ги предупредила по-рано.

— Сборът не е равен на сто процента — отбеляза Атавио VI.

Кардения тръсна глава.

— Да, защото някои ми се сърдят и за едното, и за другото. Какво да кажа пък за съюзниците на Нахамапитин, които или са убедени, че Надаш е набедена от мен или от Дома Лагос, или приемат, че малко държавна измяна и подстрекателство към въстание не са чак толкова страшни. Още едно нещо, за което трябва да ти благодаря — ти позволи този Дом да придобие такова влияние.