Джон Скальци - Колапс

— Да, лейди Кива? — подкани я Лимбар, който забеляза това. — Нещо ви хрумна ли?

— Питах се имате ли някакви улики в подкрепа на тези ваши догадки.

Лимбар махна с ръка.

— Има причини да сме тук. Не смятам вас или вашата майка за толкова глупави, че да записвате такива планове на някакви носители, ако наистина сте замесени. Но може би не всички ваши служители са толкова благоразумни. Ако тук има улики, ще ги намерим. Дотогава, лейди Кива, надявам се да разберете защо ограничих свободата на придвижването ви в Средоточие и защо ще бъдете наблюдавана дискретно. Отнася се не само за вас, разбира се. Ограниченията са наложени и на вашата майка, лорд Претар и повечето ръководители на бизнеса ви в Средоточие и Си'ан.

— Майка ми няма да се примири лесно.

— Тогава можете да предадете на графинята — и ви моля да ме цитирате точно, — че не ми дреме. Някой току-що се опита да убие моята емперо за втори път, докато ръководя тази служба. Не се съмнявайте, че ще открия виновните. Ако сте вие или вашата майка, или който и да е човек, свързан с Дома Лагос, все ми е едно колко велики и могъщи сте или как сплашвате подчинените си. Ще стъпча в праха и вас, и целия ви Дом, ако е необходимо.

— Ще й предам.

— Непременно. А сега, лейди Кива, моля да ме извините, но моите служители трябва да се заемат със задачите си.

Той отвори вратата, за да пусне в стаята хората от сигурността и следователите. Кива ги погледа как запълват кабинета, стана от креслото, излезе и се отправи към асансьорите. Една униформена жена се отдели от групата и тръгна към нея.

— Стига де — каза Кива. — Нали гадният ви шеф обеща да бъде дискретно.

— Това е нашето дискретно наблюдение — отсече жената и застана до нея.

Кива потисна изкушението да извие очи към тавана.

— Как се казваш?

— Сержант Бреня Питоф.

— Е, сержант, ще имам ли поне един миг насаме отсега до края на тази история, когато и да е той?

— Всъщност не.

— Значи ще ме гледаш и когато сера.

— Не.

— Добре.

— Стига в тоалетната да няма прозорец или втори изход.

Вратата на кабината се отвори и Кива влезе. Сержант Питоф я последва.

— Натисни „Партер” — каза й Кива.

— От мен се иска да ви придружавам, лейди Кива, не да ви прислужвам — отвърна Питоф, но все пак натисна бутона.

— Къде сте? — попита капитан Блиника по таблета на Кива, който не беше конфискуван.

— В банята на хотелската си стая.

— Какъв е този шум?

— Пуснах душа.

— Обаждате ми се, докато стоите под душа?

— Не, пуснах го, за да говоря с тебе. В стаята ми има шибана униформена.

— И какво прави?

„Излежава се след особено изтощително въргаляне” — мина през главата на Кива, но тя не изрече думите. Като ще я наблюдават толкова отблизо, поне да извлече някаква полза от това.

— Чака да приключа в банята, затова да говорим по същество. Тоест какво, мамка му, се случи с нашата совалка?

— Връщаше се от имперската станция, когато връзката прекъсна и тя се насочи сама към дока, където са построили „Пей си”, и се заби в онази проклетия. Имперската служба за сигурност я обстрелваше, докато се сближаваше с кораба, но не успяха да я унищожат навреме.

— Кой пилотираше?

— Лин Си.

Кива се смръщи кисело. Си беше много добра като пилот, в нея нямаше нищо интересно и беше равнодушна към политиката, поне доколкото Кива знаеше.

— Умът ми не го побира тя да нахака совалката в онзи кораб.

— Не ми се вярва тя да го е направила — съгласи се Блиника. — Разполагаме с данните от контролните модули на совалката. Има изпълнение на какви ли не функции по време на полета, но не и данни за действия на пилота. По-точно няма данни, които да съвпадат със случилото се. Всичко, което виждаме, съответства на опита на пилота да си върне управлението на совалката, а не на активно пилотиране.

— Значи смяташ, че е била отвлечена.

— Да. Според мен са я хакнали по някакъв начин и после са я запратили към „Пей си” на автопилот или с дистанционно управление.

— Не съобщи ли това на службата за сигурност?

— Не ме попитаха и аз ги оставих да стигнат сами до изводите. Просто нахълтаха в кораба, свалиха всички налични данни и се настаниха в един от товарните сектори. Още са там. Разпитаха мен и старшите членове на екипажа, но преди няколко часа. Не ни разрешават да напускаме кораба. Не знам с какво се занимават в момента.

— Нямаше ли никого друг в совалката освен Си?

— Нямаше.

— А преди това? Тя е отлетяла до имперската станция, нали? Кой е бил с нея?