Джон Скальци - Колапс

— Ще бъдете ли така любезен да ми намерите Георк Брошнинг? Той ме очаква, но забравих номера на стаята му.

— Да… разбира се. — Администраторът докосна екрана си, за да потърси името, и прехвърли на комуникационно меню, за да набере кода на стаята. — Не отговаря, госпожо — каза след минута.

— Не можете ли да ми кажете номера на стаята?

— Съжалявам, госпожо, забранено е.

— Разбирам — отвърна Кива.

Обърна се към спрялата до нея Питоф, тръгна отново към асансьорите, влезе в кабина и натисна 12 етаж. Питоф видя къде отиват, но си замълча.

На 12 етаж Кива се насочи към стая 1245 — номера, който зърна на екрана на администратора — и притисна картата към сензора. Вратата се отключи.

— Май не е редно да влизаш с мен — каза на Питоф. — Може да те обвинят в подправяне на доказателства. И то по халат.

— Я млъкни и отвори вратата — отвърна Питоф. Кива сви рамене и влезе.

Покривалото още беше върху леглото, макар и смачкано. Някой бе лежал там, но явно не бе спал под завивките. Иначе стаята изглеждаше спретнато, куфарите и останалите вещи не бяха разопаковани. Кива погледна към бюрото, където имаше бележник и писец, а горният лист бе изписан. Застана до бюрото и без да пипа нищо, прочете думите, написани нагъсто със ситен почерк.

Отглеждах царевица и бану на Край. Реколтата от бану беше съсипана от вирус. Казаха, че причината била в цитрусовите плодове, но според мен беше в царевицата. И от нея нямаше реколта. Загубих всичко, после войната ме прогони от моя дом. Опитах се да замина, но не ми стигнаха парите. И тогава Грени Нахамапитин поиска да говори с мен. Каза, че ще ми даде пари да замина. Каза, че се чувствал виновен заради нещастието с моите посеви от бану. И още каза, че съм бил добър лицензиант.

Заръча ми след пристигането в системата на Средоточие да се свържа с митническия служител Че Изолт, от когото ще получа следващите указания. Изолт дойде на кораба и ми даде предавател. Заръча ми да го оставя в совалката, когато напусна кораба. Аз го послушах. А когато се настаних в хотела и включих монитора, научих какво се е случило със совалката.

Знам, че ще разкрият всичко. Знам, че ще ме намерят. Знам, че никой няма да ми повярва.

Вече загубих толкова много и накрая ме използваха като глупак. Надявах се на нов шанс в Средоточие. Излъгах се.

Съжалявам за цялата тази мръсотия.

— Тези негодници Нахамапитин… — изръмжа Кива и изви глава към Питоф. — Носиш ли си таблета? — Питоф го показа. — Обади се на шефа си.

— Какво искаш да му кажа?

— Кажи му, че намерих нещо, което ще отърве мен и моя Дом от проклетите му подозрения.

— Няма да го убеди някакво предсмъртно писмо.

— Това не е някакво предсмъртно писмо.

— И все пак няма да стане веднага.

Кива кимна.

— Е, да. След като говориш с него, позволи ми да използвам твоя таблет.

— За какво?

— За да се обадя на моя капитан и да му кажа да не търси Брошнинг. И за да се обадя на още един човек.

— На кого?

— На човек, който адски сигурно ще успее да ускори шибаното снемане на подозренията от моя Дом.

Имперският страж отвори вратата и Марс Клермон влезе в богато украсената зала като гигантска пещера, където изпълнителният комитет се бе събрал за сутрешното си заседание. Марс носеше папка, блещеше се към бароковите декорации на огромното помещение и осъзнаваше, че колкото и дълго да остане в двореца, едва ли би могъл да свикне с този смехотворен разкош. Една дума стигаше за всичко тук — излишества.

Спря пред масата, около която седяха всички от комитета, но я нямаше емперо — още се възстановяваше след покушението. Седящата в челото на масата (Грейланд II му каза, че там трябва да е архиепископ Корбин) го огледа безмълвно. Марс я удостои с кратък поклон и плъзна поглед по другите в търсене на другата, която го интересуваше — Надаш Нахамапитин. Не бе я виждал, но я разпозна скоро — по-млада от всички останали в комитета и видимо приличаща на брат си Грени. Тя отвърна безизразно на погледа му, както той очакваше, защото нямаше представа кой е или какво предвещава появата му.

— Вие сте нов тук — каза архиепископ Корбин.

Марс кимна.

— Да, Ваша светлост. Аз съм Марс Клермон, новият помощник на емперо по политиката в областта на науката. Бях нает вчера веднага след пристигането си от Край.

Прикова вниманието на Надаш, но тя се прикриваше добре. Ако не дебнеше за реакцията й, не би я забелязал.

Корбин се усмихна и кимна към останалите от комитета.