Джон Скальци - Колапс

— Сигурно вторият ден тук ви се струва тежък.

— Да, Ваша светлост. Тежък е. По-тежък, отколкото предполагате.

— Доколкото разбрах, идвате с новини за състоянието на емперо — каза Корбин.

— Да, освен това емперо ми възложи да запозная комитета с още един проблем, ако решите да се съобразите с желанието й.

— Разбира се.

— Състоянието на емперо се подобрява — започна Марс. — Още се възстановява от ниската температура и недостига на кислород в пробития коридор на десетката, но за щастие нейните телохранители, или по-точно оцелелите сред тях, са успели да я изведат оттам, преди да се стигне до опасни за живота й увреждания. Провървяло й е. Повече, отколкото на петимата телохранители, които са загинали при усилията да я спасят, както и на четиримата телохранители, които са загинали при опита да спасят лорд Амит Нахамапитин. — Той се обърна към Надаш. — Поднасям ви своите съболезнования за тази загуба, лейди Надаш.

— Благодаря.

— Няма за какво. — Марс пак се взря в Корбин. — Доктор Дринин е казал на емперо, че би искал тя да остане на легло и под наблюдение още няколко дни, за да позволи на тялото си да се изцели, и е предложил изпълнителният комитет да поеме текущите въпроси, които възникнат. Както научих, намекнал е и за разглеждането от комитета на решението на парламента за употреба на сила срещу Край и въстаниците на планетата.

— Какъв е отговорът на емперо? — попита Корбин.

— Тя каза, че поради отсъствието й комитетът може да предприеме мерки от нейно име за прилагането на това решение…

— Не бива да се бавим — прекъсна го Упекша Ранатунга, която бе гласувала в парламента за изпращането към Край на десантния кораб „Пророчествата на Рашела”.

— … но само след като запозная комитета с другите сведения, които тя желае да сподели с вас.

— Какви са те? — попита Корбин.

— Ето ги.

Марс отвори папката с девет комплекта разпечатки, които съдържаха много листове. Зае се да ги раздаде на членовете на комитета.

— Какво е това? — попита и Ранатунга.

— Първоначален вариант на научна статия, която моят баща получи преди няколко години от аспирантката Хатиде Ройнолд, подготвяща своята докторска дисертация. Изпратила му е статията, защото, макар че моят баща беше имперският инспектор на Край, той изпълняваше и друга задача, възложена му от емперо Атавио VI. Моят баща е физик, изследващ Потока, и покойният емперо поискал от него да събира данни за надеждността на струите в Потока, които свързват Взаимозависимостта. Въпреки уверенията на почти всички видни физици, занимаващи се с Потока, Атавио VI бил загрижен, че тези жизненоважни търговски маршрути могат да изчезнат.

— Ще изчезнат ли? — попита Ранатунга.

— Вече се е случвало — напомни Марс. — Най-паметна е загубата преди повече от хилядолетие на струята в Потока, която ни свързвала със Земята, където е възникнала нашата цивилизация. Другото изчезване на струите от и към системата Даласисла се случило около два века по-късно. Оттогава обаче струите в Потока са били забележително устойчиви, което е дало възможност на Взаимозависимостта да процъфтява и благоденства.

Корбин размаха статията, която още не си бе направила труда да прелисти. Останалите също бяха сложили разпечатките на масата. Надаш пишеше нещо на таблета си.

— В статията твърди ли се, че струите на Потока ще изчезнат?

— Не. Всъщност в нея е изказано предположението, че струите ще се разместят твърде значително само за няколко години. Повечето от съществуващите ще изчезнат, но вместо тях ще възникнат други, които ще дадат възможност на търговията във Взаимозависимостта да продължи… но новото им средоточие ще бъде Край.

— Вярно ли е това? — попита Корбин.

— Именно за да провери хипотезата си, Ройнолд е изпратила черновата на моя баща, който е написал много по-рано статия на същата тема и е обсъдил откритията си с Атавио VI, с когото го е свързвало отдавнашно приятелство. Самият Атавио е поискал от него да прекрати публичните си прояви в тази област, но онази ранна публикация останала достъпна. Ройнолд преценила, че само моят баща би се отнесъл сериозно към този проблем.

— Какво й е отговорил?

— Нищо. Резултатите от работата му бяха предназначени само за емперо. Според мен аз бях единственият, на когото той показа черновата, защото участвах в неговите изследвания. А Хатиде Ройнолд също се отказала от заниманията с тези проблеми, поне привидно. Но имперската служба за сигурност проведе разговор с нея снощи. Оказа се, че също като моя баща Ройнолд е имала покровителка, затова е можела да продължи своите изследвания за промените в струите на Потока. Тази покровителка е Надаш Нахамапитин.