Джон Скальци - Колапс

— Изчакайте.

Докато чакаше, Кива реши, че наистина се нуждае от душ — със сержант Питоф доста се увлякоха. Съблече се, включи таблета на високоговорител и застана под струите.

— Имало е двама-трима пътници — съобщи Блиника след малко. — По-точно трима. Мъж и жена с фамилното име Люин и мъж с фамилното име Брошнинг. Напуснали са „Да, сър”.

— Знаем ли къде са отишли?

— Нямам представа.

— Но някой има, нали? Можем ли някак да научим?

— Не знам. Аз съм капитан, а не частен детектив.

— Попитай Гажон Магнут. Ако са превозвали и багаж на кораба, който не са взели със себе си в совалката, значи са уговорили изпращането му някъде.

— Ние просто го разтоварваме. Нататък с него се заемат в имперската станция.

— С нас се е захванала шибаната имперска служба за сигурност, защото си мислят, че сме се опитали да убием емперо — натърти Кива. — Ако питаш мен, добре ще е да се постараем малко повече.

Блиника помълча.

— Засилила ли си звука?

— Може да се каже.

— Нали уж не искаше да се чува извън банята.

— Реших, че повече се нуждая от къпане.

— Ще ми се да не бях чувал това.

— Намери ми онези хора. И ми кажи къде са.

— Не мога да обещая.

— Значи ще се видим в затвора.

Кива чу въздишката на Блиника.

— Няма да ви се обадя. Притеснявам се с какво ще се занимавате, когато отговорите. Ще ви изпратя съобщение.

— Криптирано.

— То се знае.

Блиника прекъсна връзката.

Кива довърши къпането, спря душа, избърса се, отвори вратата и застана лице в лице със сержант Питоф.

— Знаеш ли, има и по-лесен начин онези хора да бъдат намерени — каза й Питоф.

— Мамицата му, подслушвала си зад вратата? — попита смаяната Кива.

— Да.

— И какво чу?

— Почти всичко казано от тебе, след като засили звука.

— Ти си невероятна.

— Лейди Кива, сексът не ми пречи да изпълнявам задълженията си.

Кива отвори уста и я затвори.

— Не знам подходяща реплика за този случай — призна си накрая. — Сега ми обясни какъв е този по-лесен начин да ги намерим.

— Всеки, който пристига в имперската станция със заявено намерение за трайно преселване, трябва да уведоми митницата къде може да бъде намерен. Имиграционните власти трябва да знаят къде са тези хора, докато им бъде разрешено постоянно местожителство.

— Тоест в митницата знаят къде са те.

— Вероятно.

— Понякога хората лъжат обаче.

Питоф завъртя глава.

— Не можеш да напуснеш митницата, преди да представиш резервация за хотел или имената и адреса на хората, при които ще отседнеш, а след настаняването си длъжна да потвърдиш отново престоя си там.

— След което просто излизаш оттам и никой не чува нищо повече за тебе.

— Така поне ще си една крачка по-близо до намирането им, отколкото си сега.

— И как да попитам митницата?

— Няма ти да питаш. Аз ще го направя.

— Защо си готова да ми помогнеш?

— Няма причини да не ти помогна. Стига да помниш, че ще осведомя за всичко и своя началник.

Кива изви вежди.

— Може би не за всичко.

— Напротив, ще го осведомя и за секса.

Кива поумува.

— Не погазваш ли професионалната етика, като се чукаш с онази, която трябва да наблюдаваш?

Сержант Питоф вдигна рамене.

— Наредиха ми да бъда неотлъчно до тебе.

Кива се разсмя.

— Май те харесвам, сержант Питоф. Падам си по гаднярки като тебе.

— Благодаря ти, лейди Кива. Сега пак ми кажи онези имена. Не ги различих добре заради шума на душа.

Тафид и Чън Люин бяха отседнали в средно скъпия хотел „Иглика”, намиращ се в имперската станция. Това беше безполезно за Кива, защото не можеше да мръдне от Средоточие. Реши да се заеме с тях по-късно. Чакаше информацията за Георк Брошнинг, когато чу тежък удар, последван от писъци във фоайето на хотела. Взе халат от гардероба, отвори вратата и надникна три етажа по-надолу към атриума и разкривеното тяло, облещено към тавана шестнайсет етажа по-нагоре.

— Намерих го — съобщи сержант Питоф от стаята.

Тя облече другия халат и дойде при парапета, за да покаже на Кива сведенията в таблета, в които имаше и снимка на Брошнинг. Кива я погледна и каза:

— Съвсем сигурна съм, че и аз го намерих.

Посочи трупа на пода в атриума, около който вече имаше и тълпа, и локва кръв. Тя забеляза още нещо и тръгна по халат към асансьорите. Питоф вървеше до нея.

Слязоха във фоайето, Кива отиде в атриума, подмина безжизненото тяло и струпаните наоколо хора и спря пред една от големите кашпи с хубавички изкуствени растения. Сред листата на пищния храст бе заседнала карта за достъп. Кива я грабна, пак подмина мъртвеца и зяпачите и тръгна към рецепцията, където успя да привлече вниманието на явно потресен администратор.