Джордж Мартин - Смъртта на светлината

Дърк не помръдна от крилото на мантата. Мъжът го изгледа отгоре.

— Вие сте Дърк т’Лариен, някога любовник на Гуен.

— А вие сте Джаан.

— Джаан Вайкъри, от Съюз Айрънджейд — каза мъжът. Пристъпи към Дърк и вдигна ръце, с дланите напред.

Дърк знаеше жеста отнякъде. Стана и притисна дланите си до дланите на кавалара. В същото време забеляза още нещо. Джаан носеше колан от лъскав метал, а на колана лазерен пистолет.

Вайкъри забеляза погледа му и се усмихна.

— Всички кавалари ходят въоръжени. Обичай е — от тези, които ценим. Надявам се да не сте толкова изненадан и предубеден като приятеля на Гуен, кимдиса. В такъв случай провалът ще е ваш, не наш. Лартейн е част от Висок Кавалаан и не може да очаквате нашата култура да се съобразява с вашата.

Дърк седна отново.

— Не. Трябваше да го очаквам може би, според това, което чух снощи. Все пак го намирам за странно. Води ли се война някъде?

Вайкъри се усмихна — бавно, сдържано оголване на зъби.

— Винаги има война някъде, т’Лариен. — Замълча за миг. — Името ви: т’Лариен. Необичайно. Не бях чувал подобно на него, нито моят тейн Гарс. Кой е родният ви свят?

— Балдур. Далече е, от другата страна на Стара Земя. Но почти не го помня. Родителите ми дойдоха на Авалон, когато бях много малък.

Вайкъри кимна.

— И сте пътешествали, Гуен ми каза. Кои светове сте видели?

Дърк сви рамене.

— Прометей, Рианон. Дизрок, Света на Джеймисън, покрай другите. Авалон, разбира се. Десетина по-примитивни места от Авалон, където знанието ми е търсено. Обикновено е лесно да си намериш работа, ако си бил в Института, та дори и да не си особено опитен или надарен. Устройва ме. Обичам да пътувам.

— Но никога не сте били отвъд Булото на Изкусителя досега. Само в Пущинаците и никога до външните светове. Ще откриете, че нещата тук са различни, т’Лариен.

Дърк се намръщи.

— Каква беше тази дума, дето използвахте? Пущинаци?

— Пущинаците — повтори Вайкъри. — А, да. Волфмански жаргон. Обърканите светове, миш-маш световете, както ви хареса. Израз, който научих от няколко волфмани, между приятелите ми по време на проучванията ми на Авалон. Отнася се за звездната сфера между външните светове и първото и второто поколение колонии близо до Стара Земя. Точно в Пущинаците хранганите са засмукали звездите и са управлявали робските си светове, и са се били със земните Империали. Повечето планети, които изредихте, са били познати тогава, били са засегнати силно от древната война и са запустели от разгрома. Самият Авалон е второ поколение колония, някогашна секторна столица. Сериозно постижение за свят толкова см-разбит през тези векове, не мислите ли?

Дърк кимна и каза:

— Да. Познавам малко историята. Вие, изглежда, знаете много за нея.

— Историк към — каза Вайкъри. — Повечето ми работа е посветена на извличането на история от митовете на собствения ми свят, Висок Кавалаан. Айрънджейд ме изпрати на Авалон срещу огромни разходи, за да издиря банките данни на старите компютри точно за тази цел. Все пак прекарах две години в изследвания там, имах много свободно време и развих интерес към по-широката история на човека.

Дърк не отвърна нищо. Загледа се отново към изгрева. Червеният диск на Дебелия Сатана вече се беше издигнал и се виждаше една трета от жълтата звезда. Беше леко на север от другите и беше само звезда.

— Червената звезда е свръхгигант — каза той, — но там горе изглежда само малко по-голяма от слънцето на Авалон. Трябва да е доста отдалечена. Би трябвало да е студено, ледът би трябвало вече да е дошъл. Но е само мразовито.

— Това е наше дело — отвърна му Вайкъри с известна гордост. — Не Висок Кавалаан всъщност, но работа на външен свят все пак. Тобер е съхранил много от изгубената при разгрома технология на силовото поле на земните Империали и оттогава тоберианите са добавили към нея през столетията. Без техния щит Фестивалът изобщо нямаше да се е състоял. При перихелия топлината на Адската корона и Дебелия Сатана щяха да са прогорили атмосферата на Ворлорн и морето да е кипнало, но тоберианският щит задържа тази стихия и е имало дълго и ярко лято. Сега по подобен начин щитът помага да се задържи топлината. Все пак си има граници, като всяко нещо. Студът ще дойде.

— Не мислех, че ще се срещнем така — каза Дърк. — Защо дойдохте тук?

— Случайност. Преди много години Гуен ми разказа, че обичате да наблюдавате зората. И други неща също така, Дърк т’Лариен. Знам за вас много повече, отколкото вие за мен.