Сергей Лукяненко - Звездната сянка

Здесь есть возможность читать онлайн «Сергей Лукяненко - Звездната сянка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2008, ISBN: 2008, Издательство: ИнфоДАР, Жанр: Космическая фантастика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Звездната сянка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Звездната сянка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

И покорителите на междузвездните простори, изпълнили невъзможни задачи в името на родината си, все някога трябва да се приберат у дома. След планетата на геометрите Петя Хрумов с облекчение се отправя към Земята. Но посрещането му там не е като завръщане у дома, а само начало на нова задача — още по-предизвикателна и опасна. Защото достигнатите нови светове не са мечтаната от хората Обетована земя. Воините на космоса се нуждаят не само от оръжие, но и от воля и сила, от способност да приемат и да правят жертви. Само че никаква власт не може да излекува болката от стореното…

Звездната сянка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Звездната сянка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Цивилизацията на геометрите не е многочислена, Андрей Валентинович — намеси се Данилов. — Ако наистина се стигне до сблъсък…

— Какъв сблъсък? — попита ехидно дядо. — Страховитите ескадри на Конклава ще се понесат да бомбардират геометрите? Струва ли си? Дори Земята успява да води политика на сдържаност… А ти мислеше ли, че не съм в течение? Совалки, натъпкани с кобалтови и водородни бомби, висят в орбита вече десет години и извънземните знаят за това. Командире, на вас това известно ли ви е?

— Да — отрони аларът.

Аз леко се обърках — честно казано, не бях чувал такова нещо.

— Равнището на развитие определя типа конфликт — продължи дядо. — Расите на Конклава няма да рискуват да започнат истинска война. Най-много да наложат карантинни зони, опити да се спрат геометрите, да се изолират. Дали това ще им се удаде срещу раса, която е пренесла звездната си система през цялата Галактика? Съмнявам се. Ще започне нещо като студена война. И ето тогава геометрите могат да изиграят картите си, като наблегнат на привлекателните страни на своето общество. Ще започнат да отнемат от Конклава късче след късче. Напускаме ние — Конклавът се лишава от бързите си доставки. Напускат аларите — и боевата мощ пада на четирийсет процента. Напускат прашните — и настъпва криза в минната индустрия. А ако силните раси разберат това и все пак се решат на война, Галактиката я очаква пълен геноцид. Преди геометрите да загинат, преди да бъдат удавени в силовите атаки, техните кораби ще изпепелят повечето обитаеми планети. Ще ги залеят с отрова — нали са традиционно силни в това. Какво може да се противопостави на малко, бързо и защитено корабче? А на него му е достатъчно само да се приближи до планетата и да хвърли в атмосферата една-единствена бомба с вирусен аерозол. Да предположим, че дженшите и вие, аларите, разбиете цялата планетна система на геометрите на прах. Но корабчетата ще останат. И ще отмъщават. Дълго, много дълго!

— Ако корабите им, както предполагаме, използват енергията на вакуума, то автономността им е практически неограничена — отбеляза Маша.

Последва дълга пауза, после аларът попита:

— Андрей Хрумов, ти смяташ за нецелесъобразно да се насъскват едни срещу други геометрите и Конклава?

— Не е необходимо. Те и без това са антагонисти. Силните раси не биха търпели подобни съседи.

— Какво предлагаш? Чия страна е по-разумно да заемем?

Дядо мълчеше.

— Вероятно все пак страната на геометрите — каза той и аз се надигнах от креслото, напълно объркан. — Тяхната етика не е прекалено обнадеждаваща, но слабите раси ще имат шанса да оцелеят. Ще попаднат под ново господство, да. Но все пак ще оцелеят.

Какво е това? Стоях, озъртайки се, сякаш се опитвах да ги видя през стените. Нима дядо не разбира до какво ще ни доведе това? Нали всичко обясних! Да, отначало ще бъдем съюзници и приятели. Част от слабите раси ще се измъкнат от Конклава, ще се обединят около геометрите. Но нали всичко не се ограничава до налагането на идеологията на Приятелството и приобщаването към изтръгналата се в Космоса утопия? От гледна точка на обитателите на Родината ние сме абсолютно неправилни. И ще ни върнат назад в развитието ни, тихо и незабележимо. Ще опустеят космодрумите, ще се затворят заводите — например, за да се възстанови замърсената екология. После геометрите ще ни помогнат със своите най-добри наставници на света. Например, за да приобщят бъдещите поколения към голямото знание. Ще включат своето биоинженерство, за да победят болестите ни, а наред с това — и прекалената емоционалност и агресивност. За какво им е нажежаването на емоциите на онези, които се стремят към приятелството? Дори може да се убива без ярост и омраза. Ще се смени едно поколение и още едно, както искаше и Конклавът, между другото. И Земята ще стане нова Родина за онези, които вече не са способни да разберат истински тази дума.

— Дядо… — прошепнах аз, но те не ме чуха.

— Андрей Хрумов, струва ми се, че си започнал да се отнасяш към живота но друг начин — каза командващият.

Дядо се засмя странно.

— Да, вероятно. Нима в това има нещо чудно? При всички случаи животът е по-хубаво нещо от смъртта. А това, което чухме от Петя, води до едно заключение — да се воюва с геометрите ще е равносилно на смърт.

— Дядо! — извиках аз. — Почакай! Нали я има и Сянката? Забрави ли?

— Враговете на геометрите?

— Да! Тези, от които геометрите са избягали!

Не виждах лицето на дядо, но си представих много ясно как се усмихва снизходително.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Звездната сянка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Звездната сянка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Нов патрул
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Белова
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Нощен патрул
Сергей Лукяненко
Отзывы о книге «Звездната сянка»

Обсуждение, отзывы о книге «Звездната сянка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x