Сергей Лукяненко - Звездната сянка

Когато завърших разказа си, действието на наркотика почти беше изтекло. Някакъв алар безмълвно ми донесе поднос със закуска и се оттегли. Застанах на колене и започнах да ям, вслушвайки се в спора. Не бяха изключили връзката между стаята за доклади и помещението, в което се бяха събрали „заговорниците“, и това ме радваше. Иначе бих се почувствал като съвсем посредствен шпионин.

Говореше предимно дядо. Изглежда всички — и аларите, и изчислителят — го признаваха за главен експерт по геометрите.

— Тяхната цивилизация е феноменална — нареждаше той с лекторски тон. — Да започнем с главното — на родната им планета са съществували две разумни раси. Известни ли са такива прецеденти?

— Да. — Изглежда, това беше аларът, а не преводачът. — Регистрирани са няколко случая.

— И какъв е резултатът от съвместното им съществуване? — поинтересува се живо дядо.

— Едната от расите е унищожавана в началния период на развитието й. Случилото се на планетата на геометрите е повече от банално. Цивилизациите на ниско равнище на развитие възприемат чуждите разумни раси като конкурент, подлежащ на изтребване.

Кой знае защо, ми се стори, че се оправдава. Дали аларът нямаше предвид своята раса?

— Но тук има малко по-различен вариант. И двете раси са били развити и напълно разумни. Геометрите са победили чрез създаване на биологично оръжие — изумителен прогрес за феодално общество.

— Това определение не ми се струва вярно — обади се неочаквано Маша. Засмя се, после продължи с леко усилие: — Андрей Валентинович… обществото на геометрите е забуксувало на феодален етап, но в много отношения го е надраснало. Петя говореше за дълъг период на изолация на един континент, помните ли? Тук могат да се направят някои аналогии с японското общество. Проточило се средновековие, позволило да се постигне колосален прогрес в отделни области на науката. Социалната им основа — наставничеството, също е напълно обяснимо в такава ситуация.

Браво, Маша! Тя си позволява да спори с дядо! Расте, расте момичето…

Допих възкиселия сок, настаних се по-удобно в креслото, затворих очи.

— И все пак, Маша, това е именно средновековие. — Дядо не отстъпваше от позицията си. — От азиатски тип, права си. Културата им е останала именно в азиатската линия на развитие.

— Какво означава това? — намеси се аларът.

— В развитието на земната цивилизация — поясни дядо — може да се отделят два основни потока — европейският, или западният, и азиатският, или източният. Западната култура е ориентирана повече към отделната личност, към индивида, неговите права и свободи. Източната по принцип оперира с категориите общество и държава. Тъй като ние принадлежим към западната култура… мдаа… все пак именно към западната… затова разглеждаме източната като по-чужда. Когато моделираме измислени общества — с това се занимава нашата литература, — им придаваме чертите на азиатската цивилизация. Жестоко социално структуриране, потискане на свободата на индивида… Източната цивилизация, напротив — придава на измислените общества чертите на европейската цивилизация.

— Странно е, че не сте се изтребили взаимно — отбеляза аларът. — И кое от обществата сега ръководи Земята?

— Западното — съобщи дядо уверено. — Но в настоящия момент всички различия се заличават. А цивилизацията на геометрите е изградена на здрава източна основа.

— Интересно — каза аларът. — Бях сигурен, че земната цивилизация е пример за крайно структурирано общество. За разлика от нашето, например.

Някой, изглежда Данилов, се засмя.

— Нищо чудно — реши дядо. — Като наблюдаваме чуждите общества, забелязваме на първо място именно такива подробности като проявите на ред и организираност.

— Тогава възможно ли е да се правят изводи за цивилизацията на геометрите? — попита командващият.

— Възможно е. Ние сме достатъчно близки с тях, ксенофобията не ни пречи. Пьотър, съгласен ли си с мен?

— Сигурно, дядо — отговорих аз, след като се поразмислих. — При тях не е като в концлагер, разбира се. Но всичко е организирано пределно ясно. И никакви органи за потискане, всичко е изградено върху идеологията.

— Отново характерно за източния път на развитие — съгласи се дядо. — И това е много лошо. При еднакви равнища на техническото развитие конфликтът между източната и западната култура води до крайно тъжни последствия. Ако Конклавът поне имаше някаква обща, обединяваща идеология…