Нийл Стивънсън - Диамантената ера

Гуендолин Хакуърт не беше сложила в багажа си слънчобран, но това въобще не я притесняваше; тя винаги беше по свой си начин — естествено и несъзнателно — в крак с модата. Двамата с Джон слязоха на острова. Още преди очите на мъжа й да привикнат със слънчевата светлина, той вече стискаше и потъркваше щипка почва между пръстите си. Гуен го остави с манията му и се присъедини към група жени, повечето от които бяха съпруги на инженери, а също така и няколко баронеси от кръга на справедливостта.

Хакуърт намери една скрита в растителността пътечка, която лъкатушеше между дърветата нагоре по склона и стигаше до малка горичка около езерце с хладна, чиста вода — той я попита, за да бъде напълно сигурен. Остана така известно време, вперил поглед в омагьосания остров, зачуден какви ли ги върши Фиона точно в този момент. Без да иска изпадна в нещо като полуунес: може би чрез някаква магия се бе запознала с принцеса Шарлот, двете бяха станали приятелки и точно в този момент заедно се радваха на чудесата на острова. Унесът му се превърна в един дълго сънуван блян, който беше прекъснат, когато Джон си даде сметка, че някой му рецитира стихотворение.

Хакуърт се извърна и видя, че някакъв стар човек бе изпаднал в унес пред същата гледка. С очевидната си азиатска жилка и някак носовият северноамерикански акцент той изглеждаше най-малко на седемдесет години. Прозрачната му кожа все още бе опъната по широките скули, но клепачите, очите и ямките по бузите бяха съсухрени и набръчкани. Под тропическата му каска не се показваше нито едно косъмче; мъжът беше с чисто гола глава. Хакуърт нареждаше мозайката на образа му бавно, докато накрая не си даде сметка кой точно стои пред него.

— Прилича ми на Уърдзуърт — отбеляза Хакуърт.

Мъжът беше вперил поглед в тучните поляни в ниското. Той вдигна глава и за първи път погледна Хакуърт право в очите.

— Стихотворението ли?

— Ако съдя по съдържанието, трябва да е „Прелюдия“.

— Много добре — отвърна мъжът.

— Джон Пърсивал Хакуърт на вашите услуги. — И Хакуърт пристъпи напред към непознатия, за да му подаде визитката си.

— За мен е удоволствие — каза възрастният мъж. Той въобще не си похаби думите да се представя.

Лорд Алегзандър Чънг-Сик Финкъл-Макгроу беше един от няколкото графове сред Лордовете на имуществото, които идваха от „Апторп“. „Апторп“ не беше формална организация, която можеш да намериш в телефонния указател; на финансов жаргон тя представляваше стратегическа общност от няколко големи компании, включително „Машинно-честотни системи“ и „Импириъл Тектоникс“. Когато никой от шефовете не беше наблизо, служителите я наричаха „Джон Зайбатсу“, също както предшествениците им през един отминал век бяха наричали „Източна Индия“. „Компанията Джон“.

МЧС произвеждаше потребителски стоки, а ИТ се занимаваше с недвижими имоти, където както винаги бяха най-големите пари. Ако се съдеше по хектарите, площта й не беше кой знае колко — само няколко наистина стратегически разположени острова, по-скоро области, отколкото континенти, но това беше най-скъпата земя на света извън няколкото наистина райски кътчета като Токио, Сан Франциско и Манхатън. Причината беше, че в „Импириъл Тектоникс“ работеха геотекти, а геотектите можеха да направят така, че всяко новопридобито парче земя да притежава красотите на Фриско, стратегическото разположение на Манхатън, прословутите фенг шуп 1 1 Фенг шуп (кит.) — вятър и вода. Хармония между човешките дейности и природните сили. Бел.прев. на Хонконг и мрачната, но задължителна Lebensraum 2 2 Lebensraum — жизнено пространство. — Бел.прев. на Лос Анджелис. Вече не беше необходимо да се изпращат мърляви селяндури с шапки от кожата на миещи мечки да проучват дивите места, да убиват аборигените и да правят просеки из гъсталаците; сега всичко, от което имаше нужда, беше енергичен млад гебтект, синтетичен компилатор за начало и един голям източник.

Като повечето други неовикторианци, и Хакуърт можеше да рецитира дума по дума биографията на Финкъл-Макгроу. Бъдещият граф се бе родил в Корея, бяха го осиновили на шестмесечна възраст мъж и жена, които се бяха срещнали по време на гимназиалното си обучение в Айова Сити и по-късно си бяха направили ферма за органична материя близо до границата между Айова и южна Дакота.