Нийл Стивънсън - Диамантената ера

По някое време пяната и мъглата се отдръпнаха и пред погледа на пасажерите се откри гледката към един нов остров, осветен в червеникаво-оранжево от отблясъците на зората. Възторжените викове и ръкопляскания стихнаха до шепота на тихите професионални разговори. Втрещените деца викаха твърде силно с пискливите си гласчета, за да може да се чуе каквото и да било друго.

Оставаха обаче още около два часа. Хакуърт щракна с пръсти към един сервитьор, за да си поръча пресни плодове, сок, белгийски гофрети и още кафе. Защо пък да не се насладят и на прочутата с качествата си кухня на „Етер“, докато по острова се появяваха замъци, фавни, кентаври и приказни гори.

Принцеса Шарлот беше първото човешко същество, което щеше да стъпи на омагьосания остров. Тя заприпка надолу по мостчето на „Атлантида“ с няколко от приятелките си, които я следваха по петите, прилични на мънички горски цветчета в обшитите си с панделки бонета против слънце и с кошничките в ръце — там щяха да събират неща за спомен от преживяването, макар че само след няколко минути те вече бяха предадени в ръцете на гувернантките. Принцесата застана с лице към „Етер“ и „Шинуук“, които бяха застопорени на няколкостотин метра от нея, и им заговори със спокоен глас, който обаче се чуваше еднакво добре от всички; в дантелената якичка на престилчицата й беше скрит един нанофон, който бе свързан с честотно-аудио-сателитна система, израснала в горните слоеве на самия остров.

— Бих искала да изкажа благодарността си на лорд Финкъл-Макгроу, както и на всички служители на „Машинно-честотни системи“ за този великолепен подарък за рождения ми ден. А сега, деца от Атлантида/Шанхай, защо не започнем да се веселим на тържеството ми?

Децата от Атлантида/Шанхай изкрещяха в един глас „хайде“ и хукнаха надолу по най-разнообразните мостчета на „Етер“ и „Шинуук“, които нарочно бяха спуснати до едно, за да бъдат предотвратени евентуални задръствания по изходите, които можеха да доведат до наранявания или, не дай Боже, до грубост. През първите няколко секунди децата просто изтичаха от корабите като газ от отпушена бутилка. След това започнаха да се струпват край различните източници на учудване: двуметров кентавър, който иначе може би беше около два сантиметра, тръгнал на разходка със синчето и дъщеричката си, които припкат около него. Няколко малки динозавърчета. Пещера, която съвсем плавно преминава в склон и носи всички белези на евентуални магически преживявания. Път, който се извива нагоре по друг хълм, за да стигне до разрушена крепост.

По-голямата част от възрастните останаха на борда на корабите, за да изчакат няколко минути, докато се изпари ентусиазмът на децата им. Виждаше се обаче как лорд Финкъл-Макгроу се придвижва към „Атлантида“ и любопитно ръчка земята с бастуна си, просто за да се увери, че теренът е подходящ за разходката на кралските нозе.

По мостчето на „Атлантида“ заслизаха мъж и жена. С рокля на цветя, която изпробваше крехката граница между скромността и летния комфорт, снабдена с подходящ за тоалета и случая слънчобран, Нейно величество кралицата на Атлантида — Виктория II. В спретнат бежов ленен костюм, нейният съпруг — принцът-консорт, чието име — за най-голяма жалост — беше Джо. Джо, или Джоузеф, както го наричаха при официални случаи, вървеше отпред, като се движеше с някак помпозни, прекалено ситни за един мъж стъпки. След първата крачка той се обърна с лице към кралицата и й предложи ръката си, която тя прие с грациозен, но доста изкуствен жест, сякаш за да напомни на всички, че е завършила корабоплаване в Оксфорд и е смъквала напрежението си, докато е учела за бакалавърска степен в Станфорд, чрез плуване за постижение, каране на ролери и таекуондо. Лорд Финкъл-Макгроу направи дълбок поклон, когато кралските еспадрили докоснаха земята. Кралицата протегна ръка, която лордът целуна — един донякъде своеволен, но в рамките на позволеното жест, ако си стар и изискан, какъвто Алегзандър Чънг-Сик Финкъл-Макгроу несъмнено беше.

— Изказваме още веднъж нашата благодарност на лорд Финкъл-Макгроу, на „Импириъл Тектоникс“ и „Машинно-честотни системи“ за това великолепно постижение. А сега нека всички се насладим на тази прекрасна природа, преди да бъде погълната завинаги от вълните като първата Атлантида.

Родителите на Атлантида/Шанхай заслизаха надолу по всички мостчета на корабите, макар че голяма част от тях се бяха оттеглили в покоите си, за да сменят дрехите си, след като бяха видели какво носеха кралицата и принцът-консорт. Горещата новина, която модните журналисти на борда на „Етер“ вече бяха изпратили до страниците на „Таймс“ чрез телескопна връзка, бе, че слънчобранът се е върнал на мода.