Нийл Стивънсън: Снежен крах

Той стисва кормилото

попаднал в задръстване

очите му се опулват, усеща как натискът ги избутва навътре в черепа

или пък заседнал зад мобилна къща

мехурът му ще се пръсне

и да достави пицата

О, Господи, о, Господи със закъснение

22:06 — цифрите са увиснали върху предното стъкло. Единственото, което вижда, единственото, за което може да мисли е 30:01.

Таксиджиите си шушукат за нещо. Таксилинга е мелодичен брътвеж, придружен от няколко резки чужди звука — като масло, подправено с натрошено стъкло. Постоянно чува „такса“. Тия вечно дърдорят за шибаните такси. Чудо голямо. Какво става, ако доставиш клиента си

със закъснение,

ще получиш по-малък бакшиш ли? Чудо голямо.

Голямо забавяне на кръстовището на СиЕсВи-5 и шосето за Оаху, както обикновено — единственият начин да го избегнеш е да цепиш направо през Конюшните на Уиндзор Хайтс.

Всичките КУХ са с едно и също разположение. При създаване на нов бърбклав Строителна корпорация КУХ изравнява всякакви планински райони и отклонява течението на всички големи реки, заплашващи да осуетят разполагането на улиците по този план, ергономично проектиран така, че да поощрява безопасността на движението. Деливераторът може да влезе в Конюшните на Уиндзор Хайтс отвсякъде — от Феърбанкс през Ярославъл до специалната икономическа зона Шенжен, и да се ориентира.

Но след като си носил пици във всички къщи в КУХ до една, по няколко пъти, започваш да опознаваш малките им тайни. Деливераторът е от тия. Той знае, че в стандартните КУХ съществува само един двор — един-единствен двор — който ти пречи да влезеш през предния на бърбклава и направо да излезеш през задния. Ако те е гнус да караш по тревата, може да криволичиш из КУХ цели десет минути. Но ако ти стиска да оставиш дири през въпросния двор, цепиш напряко през центъра.

Деливераторът познава този двор. Доставял е там пици. Оглеждал го е най-подробно, запомнил е разположението на сайванта и на масата за пикник — може да ги намери дори и в тъмното. Знае, че ако някога и това му дойде на главата — пица на двайсет и три минути, километри път и забавяне на кръстовището на СиЕсВи-5 и Оаху, той може да влезе в Конюшните на Уиндзор Хайтс (електронната му виза на доставчик ще вдигне автоматично бариерата), да изсвисти по булевард „Херитидж“, да изправи завоя към „Строубридж Плейс“ (като пренебрегне знака „УЛИЦА БЕЗ ИЗХОД“, ограничението на скоростта и идеограмите „ВНИМАНИЕ, ДЕЦА“, така щедро набучени по КУХ), да разкърти амортисьорите с мощните си двигатели, да профучи по алеята към „Строубридж съркъл“ №15, да свие рязко вляво покрай бараката в задния двор, да се бутне в задния двор на „Мейъпъл плейс“ №84, да не се нахака в масата за пикник (сложна работа), да влезе в тяхната алея, да излезе на „Мейъпъл“ и оттам да хване шосето за Белууд Вали, водещо право към изхода на бърбклава. Полицията на КУХ може да го причаква на изхода, но техните ТПГ — апарати за нанасяне на тежки повреди по гумите — сочат само в една посока: те могат да задържат хората отвън, но не и вътре.

Тази кола може да развива такива шибани скорости, че ако някое ченге отхапе от поничката си, когато Деливераторът навлиза в булевард „Херитидж“, вероятно когато гумите на Деливератора изсвирят по „Оаху“, още няма да е преглътнал залъка.

Тънк. На предното стъкло грейват още червени светлини — има пробив в защитата на периметъра на автомобила.

Не. Не може да бъде.

Някой хвърля сянка отгоре му. Точно отляво. Човек на скейтборд, каращ по шосето плътно зад него, тъкмо докато той нахвърля векторите си за приближаване към булевард „Херитидж“.

Деливераторът, в разстроеното си състояние, си е позволил да го „пунват“. Идва от „харпун“. Това е голям кръгъл уплътнен електромагнит, прикрепен към кабел от арахнофибър. Току-що харпунът направи „тънк“ на гърба на колата на Деливератора и залепна. На три метра зад него собственикът на проклетото приспособление сърфира — хванал е Деливератора да го вози. Кара си скейтборда, все едно кара водни ски и го тегли лодка.

В огледалото за задно виждане — оранжеви и сини проблясъци. Паразитът не е просто някакъв пънкар, който си прави кефа, а бизнесмен, печелещ пари. Комбинезонът в оранжево и синьо, цял издут от подплатата от синтерован бронегел, е Куриерска униформа. Куриер от „РадиКС“ — Радикална Куриерска Система. Също като пощаджия с велосипед, но сто пъти по-досаден, защото тези не натискат педалите със собствена сила, а ти се лепват и те бавят.