Нийл Стивънсън: Снежен крах

Чакат ли, чакат. Деливераторът надува клаксона. Нещо не е наред.

Прозорецът се отваря. Това не бива да се случва. Можете да погледнете папката на „Коза Ностра Пица университет“ и да прегледате цитата за прозорец , улей , експедиция . Там са описани всички процедури за този прозорец — включително, че не бива никога да се отваря. Освен ако нещо не се е объркало.

Прозорецът се отваря и — седнали ли сте? — от него бълва дим . Деливераторът чува нестройно жужене сред металния ураган, носещ се от уредбата, и разбира, че това е аларменият сигнал за дим, идващ от вътрешността на сградата.

Заглушителят на стереоуредбата. Потискаща тишина. Тъпанчетата му се разгъват. Прозорецът бръмчи от писъка на алармата. Колата бездейства и чака. Люкът е стоял отворен прекалено дълго — по електрическите контакти в дъното на жлебовете за пици полепват замърсяващи вещества от атмосферата и ще се наложи да ги чисти извънредно. Всичко върви точно както не трябва според папката, определяща всички ритми във вселената на пиците.

Вътре един абхазец с телосложение на футболна топка търчи насам-натам, разтворил папка. Използва резервната си шапка като клин, за да й пречи да се затвори. Тича с походката на човек, носещ яйце в лъжица. Крещи на абхазки диалект. Всички управители на франчайзите на „Коза Ностра Пица“ в тази част на Долината са абхазки имигранти.

Не прилича на сериозен пожар. Деливераторът веднъж е попадал на истински пожар във Фермите на Меривейл — нищо не се виждаше от пушека. Това беше то: пушек, бълващ отникъде, чат-пат на дъното — оранжеви светлинни проблясъци, като гореща мълния високо в облаците. Този пожар не е такъв. Той е от онези, които пускат дим, колкото да задействат алармите. И с тия глупости му губят времето.

Деливераторът натиска продължително клаксона. Абхазкият мениджър се приближава до прозореца. Би трябвало да използва интеркома за разговори с шофьорите — може да каже каквото си ще и то веднага ще изпиука в колата на Деливератора. Но не, той трябва да разговаря с него очи в очи, все едно Деливераторът е някакъв шибан каруцар. Лицето му е зачервено, поти се, очите му се подбелват, докато се мъчи да се сети за думите на английски.

— Пожар. Малък — отронва той.

Деливераторът не отговаря нищо. Защото знае, че всичко това се записва на видео. После записът ще бъде изпратен в „Коза Ностра Пица университет“, където ще бъде анализиран в научна лаборатория по пица мениджмънт. Ще го показват на студентите в Пица университета — може би тъкмо на онези студенти, които ще заменят този тук, след като го уволнят като учебникарски пример за начин да си прецакаш живота.

— Нов работник… сложил обяд в микровълнова… вътре фолио… бум! — обяснява управителят.

Абхазия е била част от шибания Съветски съюз. Новопристигнал емигрант от Абхазия, опитващ се да работи с микровълнова печка — това е все едно дълбоководен тръбен червей да извършва мозъчна операция. Откъде ги намериха тия? Няма ли американци, които да могат да опекат една смотана пица?

— Дай една пица — казва Деливераторът.

Думата „пица“ връща рязко типа в днешния век. Той затръшва прозореца и потушава безмилостното врещене на алармата.

Нипонски робот-ръка изважда пицата навън и я пъха в горния жлеб. Люкът се затваря над нея.

Докато Деливераторът излиза от улея, набира скорост, проверява адреса, изписан върху предното стъкло и решава дали да завие надясно или наляво, то се случва. Уредбата му пак замлъква — по команда на бордовата система. Лампите в кабината светват в червено. Червено. Зумерът забръмчава. Светодиодните цифри на предното стъкло, повтарящи онези върху кутията на пицата, проблясват: 20.00.

Току-що са пробутали на Деливератора пица, изпечена преди цели двайсет минути. Той проверява адреса — дотам има двайсет километра.

Деливераторът неволно надава рев и надува газта. Емоциите му подсказват да се върне и да убие онзи управител — да извади мечовете от багажника, да се гмурне като нинджа през малкото прозорче, да го проследи през хаоса и блъсканицата между микровълновите печки и да се сблъскат в кулминационен нагъл апокалипсис. Но същото си го мисли и когато някой го изпревари на шосето, ала никога не го е правил наистина — засега.

Може да се справи. По силите му е. Той усилва оранжевите предупредителни светлини до максимална яркост и включва фаровете на автофлаш. Изключва предупредителният сигнал и застопорява уредбата на „Таксискан“ — програмата за прослушване на всички честоти на таксиджиите, в търсене на интересен трафик. Не разбира и една шибана дума. Можете да си купите касети — „Карайте и учете“ — и да научите таксилинга. Това е много важно, за да се хванете на работа в този бизнес. Твърди се, че бил на основата на английския, но не можеш да разпознаеш и една дума на сто. Ала все пак можеш да добиеш представа. Ако на това шосе стане някоя беля, те ще дърдорят за нея на таксилинга, ще го предупредят, така че да не…