Нийл Стивънсън - Снежен крах

Но след малко всичко това й доскучава и тя се връща при главния терминал, предимно на собствен ход, макар че успява да се закачи за известно време за цистерна с гориво.

Мама я чака в тъпата си малка бонбонена кола до гишето на „Обединен багаж“, точно както се уговориха по телефона. Уай Ти отваря вратата, мята дъската на задната седалка и сяда отпред.

— Към дома ли? — пита мама.

— Да. Май най-добре у дома.

Тази книга покълна от едно сътрудничество между мен и художника Тони Шийдър, чиято първоначална цел беше да публикуваме компютърно генериран графичен роман. Общо взето аз се оправях с думите, а той — с изображенията. Но макар и това произведение да се състои почти изцяло от думи, определени негови аспекти произтичат от разговорите ми с Тони.

Беше ми много трудно да напиша този роман. Много добри съвети получих от моите агенти Лиз Дарханзофф, Чък Верил и Дениз Стюарт, които четоха първите чернови. Други хора, които подложих на първите чернови, бяха Тони Шийдър, доктор Стив Хорст от университета „Уеслиън“, предоставил ми пространни и много разбираеми коментари върху всичко във връзка с мозъците и компютрите (и който изведнъж взе, че измисли вирус горе-долу час след като беше прочел книгата), както и на зет ми Стив Уигинс, който в момента работи в Единбургския университет. За начало той ме зариби с Ашера, а освен това ми предоставяше полезни статии и цитати, докато аз окаяно ровичках из Конгресната библиотека.

Марко Калтофен, както обикновено, действаше по същия бърз и енциклопедичен начин като Библиотекаря, когато имах въпроси от типа на „защо“ и „къде“, засягащи бизнеса с токсични отпадъци. Ричард Грийн, моят агент в Лос Анджелис, ми помогна с географията на града.

Брук Полок изчете коректурите внимателно, но с унищожителна бързина и направи няколко уместни предложения. Той беше първият и със сигурност няма да е последният, изтъкнал, че Биос всъщност означава „Основна система за въвеждане и извеждане“ (Basic Input/Output System), а не „Базисно Интегрирана Операционна Система“, както съм го писал аз (и както трябва да бъде), но според мен имам право да стъпча в калта всякакви други съображения, когато се мъча да измисля задоволителна игра на думи, така че не го промених в книгата.

Идеята за „виртуална реалност“ като Метавселената вече е много разпространена сред хората, занимаващи се с компютърна графика, и е превъплъщавана по най-различни начини. Конкретната версия на Метавселената, описана в този роман, произтича от един несериозен разговор между мен и Хайме (Капитан Честотен Диапазон) Таафе — което не означава, че вината за всичките нереалистични и безвкусни аспекти на Метавселената трябва да се хвърля върху някой друг, а не върху моя милост. Думите „аватар“ (в смисъла, в който е използвана тук) и „Метавселена“ са мои изобретения — измислих ги, след като реших, че съществуващите понятия (като например „виртуална реалност“) са просто твърде тромави за използване.

Докато размишлявах как трябва да е конструирана Метавселената, бях повлиян от „Ръководство за човешки интерфейс“ на „Епъл“ — книга, обясняваща философията, стояща зад „Макинтош“. Отново изтъквам това само за да призная благотворното влияние на хората, съставили гореспоменатия документ, а не да свързвам клетите невинни хора с резултата.

Една тънкост, която включвам само защото е свързана много приятно с мен — опознах интимно вътрешната структура на „Макинтош“ в ранния етап на обречения налудничав проект за графичен роман, когато стана ясно, че единствения начин да накараме „Мак“-а да прави онова, което искаме, е да напишем купища индивидуален софтуер за обработка на образи. Вероятно по време на писането на тази книга съм прекарал повече часове в писане на програми, отколкото в писане на самата книга, макар и тя впоследствие да се отклони от оригиналната графична концепция и всичкия този труд отиде нахалост от практическа гледна точка.

Най-сетне, длъжен съм да изтъкна, че докато пишех материала за Бабел, стоях на раменете на много, много историци и археолози, извършили проучванията вместо мен. По-голямата част от думите на Библиотекаря са изказани от тези хора, и аз се опитах да го накарам да им отдаде дължимото, където е нужно, с вербални бележки под линия към коментарите му — като добър учен, какъвто всъщност не съм.

След първата публикация на „Снежен крах“ научих, че терминът „аватар“ всъщност от няколко години се използва за част от система на виртуална реалност, наречена „Хабитат“, разработена от Ф. Рандъл Фармър и Чип Морнингстар. Системата върви на компютри „Комодор 64“ и макар и в Щатите да е почти отмряла, все още е популярна в Япония. В добавка към аватарите „Хабитат“ съдържа много от основните черти на Метавселената, както е описана в тази книга.