Нийл Стивънсън - Снежен крах

Картечницата се контролира от радар и е много точна, когато стреля по метал. И много по-неточна, когато целта е от плът и кръв.

— Хиро, какво става, майната му? — крещи Уай Ти в слушалките.

— Не мога да говоря. Вкарай ме в кабинета ми — казва Хиро. — Метни ме на мотоциклетната седалка и ме закарай там.

— Не мога да карам мотор!

— Има само една ръчка. Извий й врата и готово!

После той насочва лодката си към открито море и отпрашва. Като смътен образ, наложен върху Реалността, той вижда черно-бялата фигура на Уай Ти, възседнала мотоциклета пред него. Тя се пресяга към ръчката, двамата подскачат напред и се врязват в стената на един небостъргач на Max 1.

Той напълно изключва картината от Метавселената — очилата стават напълно прозрачни. После включва системата в пълен „гаргойл“ режим — подсилена видима светлина, инфрачервено зрение с фалшиви цветове, плюс радар с милиметрови вълни.

Картината на света става черно-бяла и зърнеста, много по-ярка отпреди. Тук-там разни предмети са обгърнати от рошаво сияние в розово и червено. Това е от инфрачервените лъчи и означава, че тези предмети са топли или горещи: хората са розови, двигателите и огньовете — червени.

Данните от милиметровия радар се налагат върху картината много по-ясно и отчетливо в неоновозелено. Всичко метално си личи. Сега Хиро плава по зърнест тъмносив воден булевард покрай зърнести светлосиви понтонни мостове, вързани за рязко очертани неоновозелени шлепове и кораби, които на места греят в червеникаво — навсякъде, където излъчват топлина. Гледката не е хубава. Всъщност е толкова грозна, че вероятно обяснява защо гаргойлите общо взето са такива дебили в общуването. Но му върши много повече работа от предишния изглед, изрисуван с въглен върху абанос.

Освен това спасява живота му. Докато той се носи по тесен лъкатушен канал, точно пред него върху водата увисва тясна зелена парабола. Изведнъж изскача над вълните и се изопва в идеално права линия на нивото на шията му. Струна от пиано. Хиро се навежда и минава под нея, махва на младите китайци, заложили капана, и продължава нататък.

Радарът улавя трима размазани розови индивиди с китайски калашници в ръце, застанали край канала. Хиро завива в страничен канал и ги заобикаля. Но този канал е по-тесен и той не знае точно накъде води.

— Уай Ти — обажда се той — къде сме, по дяволите?

— Караме по улицата към вас. Подминахме къщата около шест пъти.

По-нагоре каналът завършва на сляпо. Хиро обръща на сто и осемдесет градуса. С големия топлообменник, влачещ се отзад, лодката далеч не е толкова маневрена и бърза, колкото на Хиро му се иска. Той отново минава под струната-капан и тръгва по друг, подминат по-рано тесен канал.

— Готово, прибрахме се. Ти си на бюрото си — казва Уай Ти.

— Добре — казва Хиро. — Сега става сложно.

Той спира напълно посред канала, сканира за полицаи-доброволци и „антенки“, но няма такива. В съседната лодка дребничка китайка, стиснала сатър, кълца нещо. Хиро решава, че може да поеме риска, изключва Реалността и се връща в Метавселената.

Той е седнал зад бюрото си. Уай Ти е застанала до него със скръстени ръце и цялата излъчва Отношение.

— Библиотекарю?

— Да, господине — влиза безшумно Библиотекарят.

— Трябват ми чертежите на един самолетоносач на име „Ентърпрайз“. Бързо. Ако ми намериш нещо триизмерно, ще е страхотно.

— Да, господине — кимва Библиотекарят.

Хиро се пресяга и хваща Земята.

— ВИЕ СТЕ ТУК — командва той.

Земята се завърта и най-сетне пред погледа му застава Сала. После той се хвърля към него с ужасяваща бързина. Пътят дотам му отнема само три секунди.

Ако се намираше в някоя нормална и стабилна част на света като долен Манхатън, образът щеше да е триизмерен. Ала трябва да се примири с двуизмерна сателитна картина. Пред очите му една червена точка е наложена върху черно-бяла снимка на Сала. Намира се точно в средата на тесен черен воден канал: ВИЕ СТЕ ТУК.

Лабиринтът е все така невероятно заплетен. Но е много по-лесно да разгадаеш лабиринт, когато го гледаш отгоре. След около шейсет секунди той вече е в открития океан. Зазорява се — сива, мъглива зора. Облакът пара от топлообменника на Разума я сгъстява още мъничко.

— Ти къде си, дявол да го вземе? — пита Уай Ти.

— Махам се от Сала.

— Брей! Много ти мерси за помощта.

— Връщам се след минутка. Само ми трябва една секунда да се организирам.

— Тук е пълно със страшни типове — осведомява го Уай Ти. — И ме гледат.