Кори Доктороу - Малкия брат

Не казах нищо. Беше извадил телефона си и го държеше насочен към нас. Записваше. Може би се готвеше да набере 911. Маша беше замръзнала до мен.

— Видях, че ти водиш цялата работа. И те записах. Сега ще извикам полицаите и ще ги изчакаме. Ще хвърлят задника ти в пандиза за много, много дълго време.

Маша пристъпи напред.

— Стой на място, маце. Видях как го измъкна. Видях всичко.

Тя направи още една крачка, изтръгна телефона му с една ръка, а с другата размаха портфейла си.

— СВС, глупако — извика тя. — Аз съм от СВС. Бягах с този смотаняк, за да видя дали ще ме заведе до шефовете си. Ти провали всичко. Знаеш ли как се казва това? Застрашаване на националната сигурност. Ще чуваш тази фраза доста често отсега нататък.

Чарлз отстъпи назад и вдигна ръце. Беше станал бял като платно.

— Какво? Не знаех! Само исках да помогна!

— Последното, от което имаме нужда, са гимназисти, играещи си на полицаи. Запази си обясненията за съдията.

Той отстъпи отново, но Маша беше бърза. Изви ръката му със същата джудо хватка, с която бе озаптила и мен. Извади от джоба си пластмасови белезници и бързо омота китките му.

Това беше последното, което видях, преди да побягна.

Стигнах почти до края на алеята, преди Маша да ме събори. Не бях много бърз заради контузения крак и тежестта на торбата. Паднах по лице и си одрах бузата на асфалта.

— Исусе! Наистина си голям идиот. Нали не повярва на онова, което му надрънках?

Сърцето ми биеше лудо. Тя стана бавно от мен и ми позволи да се изправя.

— Трябва ли да те оковавам, Маркъс?

Всичко ме болеше. Исках да умра.

— Хайде — каза Маша. — Не е далече.

Оказа се, че търсим камион с шестнайсет колела, подобен на тези на СВС, които обикаляха кварталите, окичени с антени.

Този обаче имаше надпис „Трима мъже и камион“. Тримата мъже действително присъстваха. Влизаха и излизаха от висока сграда със зелен сенник. Изнасяха покъщнина в сандъци и внимателно ги товареха в камиона.

Маша обиколи улицата веднъж, очевидно недоволна от нещо. На второто минаване установи контакт с възрастен чернокож мъж с добродушно лице, който надзираваше товаренето. Той ни се усмихна и ни поведе към стъпалата на камиона.

— Скрийте се под масата. Оставили сме място.

Камионът беше натоварен наполовина, но имаше тясно проходче към голяма маса, покрита с кувертюра.

Маша ме придърпа под масата. Беше тясно и прашно и едва потиснах напиращата кихавица. Практически бяхме един върху друг. Не мисля, че щяхме да се съберем с Анджи.

— Кучка — казах аз и погледнах Маша.

— Млъкни. Трябва да ми целуваш краката от благодарност. Щеше да си в затвора след седмица, най-много две. Не в Гитмо в Залива. Може би в Сирия. Мисля, че там пращат онези, които трябва да изчезнат.

Сложих глава между коленете си и задишах дълбоко.

— Защо изобщо направи нещо толкова глупаво, като това да обявиш война на СВС?

Разказах й как ме арестуваха и какво се случи с Дарил.

Тя прерови джобовете си и извади телефон. Оказа се, че е на Чарлз.

— Грешка. — Порови още и извади друг. Включи екрана, поигра си малко и ми го показа.

Беше снимката от момента преди бомбите да избухнат. На нея бяхме аз, Хулу, Ван и…

Дарил.

Държеше доказателство, че Дарил е бил с нас малко преди от СВС да ни задържат. Доказателство, че е бил жив и здрав в нашата компания.

— Искам копие — казах аз. — Трябва ми.

— Като стигнем в Ел Ей. — Прибра телефона. — Когато се научиш как да се укриваш. Не искам да ни спипат и да ни заточат в Сирия. Да не ти хрумнат идеи за спасяване на твоя човек. Той е на достатъчно безопасно място… засега.

Замислих се дали да й отнема телефона, но вече беше демонстрирала физическото си превъзходство. Сигурно имаше черен колан или нещо подобно.

Седяхме в тъмното и слушахме как мъжете товарят камиона. Опитах да заспя, но не се получаваше. Маша нямаше такива проблеми. Направо захърка.

През тясното коридорче още се процеждаше малко светлина. Гледах натам и мислех за Анджи.

Моята Анджи. Виждах как косата й пада по раменете, докато се смее на нещо, което съм направил. Бях я зърнал за последно, когато падна сред тълпата. Всички хора от вамп играта кашляха и плюеха. Мъжете от СВС пристъпваха с палки.

Дарил, заключен в Трежър Айланд. Извеждан от килията за безкрайни разпити за терористите.

Баща му, впиянчен и смазан от мъка, се появява с униформа „за снимките“. Плаче като дете.

Моят баща и начинът, по който се беше променил след изчезването ми. Беше почти толкова разбит, колкото и бащата на Дарил. Изражението му, когато разбра къде съм бил.