Кори Доктороу - Малкия брат

Когато свършихме, усетих срам. Но и бях вече някак различен. Нещо се беше променило между нас.

Беше странно. И двамата се срамувахме и не срещахме погледи, докато се обличахме. Увих презерватива в салфетки, занесох го в банята и го напъхах дълбоко в кошчето.

Когато се върнах, Анджи беше седнала на леглото и човъркаше ексбокса. Настаних се внимателно до нея и я хванах за ръка. Тя се обърна и ми се усмихна. И двамата треперехме от изтощение.

— Благодаря — казах й.

Тя не отвърна. Усмихваше се широко, а по бузите й течаха едри сълзи.

Прегърнахме се силно.

— Ти си добър човек, Маркъс Ялоу — прошепна Анджи. — Благодаря ти.

Не знаех какво да отговоря и просто я притиснах. Най-накрая се пуснахме. Беше спряла да плаче и още се усмихваше.

Посочи към моя ексбокс на пода. Схванах намека. Включих го и влязох в Екснет.

Все същото. Много писма. Нови публикации във влоговете. Спам. Боже, колко спам получавах. Шведската ми поща често се използваше за обратен адрес от милиони спам акаунта, така че всичките гневни отговори идваха при мен. Не знаех кой стои зад това. Може би СВС опитваше да претовари кутията ми. Може би просто някой се ебаваше. Пиратската партия имаше доста добри филтри, освен това даваха по 500 гигабайта пространство, така че нямаше да се препълни скоро.

Филтрирах всичко и натиснах клавиша за изтриване. Имах отделна кутия за неща, които бяха криптирани с обществения ми ключ, защото вероятно бяха свързани с Екснет и чувствителни теми. Спамърите още не бяха усетили, че ако използват обществени ключове, ще пласират по-добре боклуците си, така че всичко беше наред.

Имаше двайсетина съобщения от хора в мрежата на доверие. Прегледах ги набързо. Линкове към снимки, клипчета за злоупотребите на СВС, ужасяващи истории за сполучливи измъквания, мрънкане за предишните ми публикации. Обичайните неща.

След това попаднах на нещо, което беше криптирано с обществения ми ключ. Никой друг не можеше да го прочете, но аз не знаех кой го е писал. Подателят беше Маша, което можеше да е име или ник. Нямаше как да знам.

Мики,

Ти не ме познаваш, но аз те познавам.

Арестуваха ме в деня, когато взривиха мостовете. Разпитваха ме. Решиха, че съм невинна. Предложиха ми работа: да им помогна да заловят хората, които са убили моите съграждани.

Тогава звучеше като добра идея. Не осъзнавах, че работата ми ще е да следя хлапета, които не искат градът им да се превърне в затвор.

Внедрих се в Екснет в деня на създаването й. В твоята мрежа на доверие съм. Ако исках да издам самоличността си, можех да ти пиша от мейл, на който вярваш. Даже от три. Влязла съм изцяло в мрежата ти, както само друг седемнайсетгодишен може. Някои от писмата, които получаваш, са внимателно подбрани дезинформации от мен и шефовете ми.

Не знаят кой си, но се доближават. Продължават да пречупват хора и да ги компрометират. Превръщат хлапетата в информатори. В момента в Екснет има стотици хора, работещи за СВС. Имам техните имена, никове и ключове. Обществени и лични.

Още от появата на Екснет опитваме да пробием „ПараноидЛинукс“. Резултатите са незначителни, но успехът е неминуем. Направим ли го, ти си мъртъв.

Ако началниците ми разберат, че ти пиша това, ще лежа в Гитмо в Залива, докато не стана на осемдесет и пет.

Дори да не успеят да пробият „ПараноидЛинукс“, има фалшиви копия на „ПараноидЕксбокс“. Отметките не съвпадат, но колко хора ги проверяват, освен мен и теб? Много хлапета са вече мъртви, въпреки че не го осъзнават.

На шефовете ми им остава само да подберат подходящия момент да те арестуват, за да извлекат най-голяма медийна изгода. Това ще се случи съвсем скоро. Повярвай ми.

Сигурно се чудиш защо ти казвам това.

Аз също.

Ето какво. Съгласих се на тази работа, защото исках да се боря с терористи. Вместо това шпионирам американци, които вярват в неща, които СВС не харесва. Не хора, които искат да взривят мостове, а демонстранти. Не мога повече.

Нито пък ти. Както казах, въпрос на време е да се озовеш в окови на Трежър Айланд. Не дали, а кога.

На мен ми писна. Познавам хора в Лос Анджелис. Казаха, че ще ме покрият, ако искам да се измъкна.

Искам.

Готова съм да те взема с мен, ако поискаш. По-добре да си боец, отколкото мъченик.

Ако дойдеш с мен, ще измислим заедно как да ги победим. Умна съм колкото теб. Повярвай.

Какво ще кажеш?

Ето обществения ми ключ.

Когато не знаеш какво става ти, тичай наоколо и пищи.

Чували ли сте тази рима? Не е добър съвет, но се спазва лесно. Скочих от леглото и закрачих из стаята. Сърцето ми препускаше, а главата ми бучеше, но вече не от сексуална възбуда, а от неподправен ужас.