Кори Доктороу - Малкия брат

В началото дори не погледнах съдържанието на клипа. Бях възхитен от идеята на хака. Видео стрийм през DNS? Това беше толкова умно и шантаво, че на практика бе почти извратено.

Постепенно осъзнах какво виждам.

Беше конферентна маса в стая, с огледало на едната стена. Познавах тази стая. В нея късо подстриганата жена ме беше накарала да кажа паролата си. Около масата имаше пет удобни стола, а в тях се бяха разположили петима униформени от СВС. Разпознах генерал-майор Ли Гелман, който командваше силите в района, както и късо подстриганата жена. Останалите не бях виждал. Всички гледаха към видеоекран в единия край на масата, от който грееше доста по-познато лице.

Кърт Руни, главен стратег на президента. Човекът, който бе довел партията до три поредни мандата и се точеше за четвърти. Наричаха го Безмилостния и бях гледал репортажи за него. Държеше персонала си изкъсо. Беше възрастен, с бледосиви очи, широки ноздри и тънки устни. Все едно постоянно надушваше нещо лошо.

Това беше човекът от екрана. Той говореше, а останалите слушаха внимателно и прилежно си водеха бележки.

— … казват, че са сърдити на властите, но трябва да покажем на страната, че трябва да вини терористите, а не правителството. Разбирате ли ме? Нацията не обича този град. За нея това е Содом и Гомор, пълен с педали и атеисти, които трябва да гният в ада. Единствената причина, заради която на хората им пука какво мислят те, е, че Сан Франциско имаше късмета да бъде взривен от ислямски терористи. Тези хлапета от Екснет може да са ни истински полезни. Колкото по-радикални стават, толкова повече нацията ще разбира, че има заплахи навсякъде.

Публиката му спря да пише.

— Мисля, че можем да го контролираме — каза късо подстриганата жена. — Хората ни в Екснет вече имат голямо влияние. Ръководят около петдесет блога, наводняват чат каналите, свързват се един с друг, предимно следвайки линията, наложена от Мики. Вече доказаха, че могат да провокират радикални действия, въпреки че Мики се опитва да ги спре.

Генерал-майор Гелман кимна и каза:

— Мислехме да ги оставим до месец преди междинните. — Явно говореха за изборите, а не за моите изпити. — Това беше първоначалният план, но явно…

— Имаме друг план за междинните — каза Руни. — Няма да ви го разкривам, но по-добре не правете планове за пътуване. Насъскайте Екснет колкото се може по-скоро. Докато са умерени, те са ни в тежест. Трябва да са радикални.

Клипчето свърши.

Двамата с Анджи седяхме на леглото и гледахме екрана. Анджи се пресегна и го пусна отново. Изгледахме го. Втория път беше още по-лошо.

Избутах клавиатурата и станах.

— Омръзна ми да се страхувам. Да го занесем на Барбара и нека публикува всичко. Да го пуснем в мрежата. Нека ме затворят. Поне ще знам какво ще се случи. Поне ще имам нещо сигурно в живота си.

Анджи ме прегърна и ме успокои.

— Знам, скъпи. Знам. Ужасно е. Но ти се съсредоточаваш върху лошото и игнорираш доброто. Ти създаде движение. Надхитри смотаняците в Белия дом и главорезите от СВС. В позиция си да изринеш цялата гнилоч оттам. Естествено, че те преследват. Нима си се съмнявал? Аз винаги съм била сигурна. Но те не знаят кой си. Помисли за това. Всичките пари, хора, оръжия, шпиони и ти, седемнайсетгодишният, ги надхитряш. Те не знаят за Барбара. Не знаят за Зеб. Заглушаваше ги по улиците на Сан Франциско и ги унижи пред света. Спри да хленчиш. Ти печелиш.

— Въпреки това ще дойдат за мен. Знаеш го. Ще ме затворят завинаги. Дори не в затвор. Ще изчезна като Дарил. Или още по-лошо. Ще ме пратят в Сирия. Защо да ме оставят в Сан Франциско? Докато съм в Щатите, ще съм заплаха.

Тя седна на леглото до мен.

— Да. Така е.

— Така е.

— Знаеш какво трябва да направим, нали?

— Какво?

Тя посочи клавиатурата. По бузите й имаше сълзи.

— Ти си полудяла! Мислиш, че ще избягам с някаква откачалка от мрежата? С някаква шпионка?

— По-добра идея ли имаш?

Ритнах купчина мръсни дрехи.

— Добре. Ще говоря с нея.

— Говори — отвърна Анджи. — Кажи й, че искаш да се измъкнеш с гаджето си.

— Какво?

— Стига, смотаняко. Да не мислиш, че само ти си в опасност? И аз съм вътре, Маркъс. Нарича се съучастничество. Където и да идеш, аз съм с теб. — Брадичката й беше вирната бунтовно. — Заедно сме. Трябва да разбереш това.

Отново седнахме на леглото.

— Освен ако не ме искаш — допълни тя с тих глас.

— Шегуваш се, нали?

— Изглежда ли ти, че се шегувам?

— Няма начин да тръгна без теб, Анджи. Не бих те накарал да дойдеш, но много се радвам, че сама предложи.