Кори Доктороу - Малкия брат

Мисията беше сложна. Трябваше да върнем една свещена реликва, открадната от огре, което искаше да наложи властта си над хората. Това не беше толкова важно. Аз имах и лични задачи. Трябваше да заловя определен тип имп, за да ми стане познайник. Освен това имах таен враг. Един от отбора беше участвал в нападението, убило родителите ми преди години. Сега не знаеше, че съм се върнал за отмъщение. Естествено в играта имаше друг участник, който таеше подобен гняв, към мен. Радвах се на дружбата в отбора, но непрекъснато внимавах за нож в гърба и отрова в храната.

През следващите два дни играехме. Някои части приличаха на криеница, други — на оцеляване в дивата природа, а трети — на решаване на пъзел. Организаторите бяха свършили страхотна работа. Сприятелявахме се с децата в отбора. Дарил беше цел на първото ми убийство и го опознах, докато го дебнех цял уикенд. Готин човек. Жалко, че трябваше да го убия.

Нацелих го с огнено кълбо, докато претърсваше за съкровище група орки, които бяхме убили, играейки на камък-лист-ножица. Доста по-вълнуващо е, отколкото звучи.

Беше като лагер за театрални ентусиасти. Говорехме си до късно в палатките и скачахме в реката, когато ни станеше горещо. Ставахме най-добри приятели и кръвни врагове.

Не знам защо родителите на Чарлз го бяха пратили на ЛАРП. Не беше от децата, които се радваха на такива неща. По-скоро бе от ония, дето късаха крилата на мухите. Или пък не. Но във всички случаи не му допадаше да обикаля с костюм из горите. През цялото време мрънкаше и се оплакваше, опитвайки да ни убеди, че не си прекарваме чак толкова добре. Несъмнено сте попадали на такива хора, които се мъчат да провалят забавлението на всички.

Другият проблем на Чарлз бяха симулираните битки. Когато търчиш из горите и участваш в тези полувоенни игри, е лесно да се надъхаш дотам, че да си готов да разкъсаш гърлото на противника. А това не е добро състояние, ако разнасяш меч, копие или друга екипировка. Затова при никакви обстоятелства не ни даваха да се удряме. Ако се доближахме достатъчно за схватка, сядахме и изигравахме няколко бързи рунда на камък-лист-ножица с модификации на основата на нивото и екипировката на героите. Реферите разрешаваха възникналите спорове. Беше доста цивилизовано и малко странно. Гониш някого през горите, настигаш го, оголваш зъби и сядате да играете. Но пък беше забавно и не се наранявахме.

Чарлз не можеше да свикне. Напълно разбираше правилата, но не искаше да се подчини и не му пукаше. Съдиите непрекъснато му правеха забележки. Той обещаваше да внимава, но продължаваше да нарушава правилата. Беше доста едричък и много обичаше да събаря „без да иска“ хора по време на гонитбите. Никак не е приятно да те съборят върху камъните.

Тъкмо се бях разправил с Дарил и двамата се смеехме на подмолното ми изпълнение. Той мислеше да мине към чудовищата. Убитите играчи можеха да поемат ролята на чудовища, така че колкото по-дълго играехме, толкова повече противници имаше. Така всички оставаха в играта и се получаваха епични битки.

В този момент Чарлз изскочи зад мен и ме събори на земята, като ми изкара въздуха.

— Спипах те! — извика той. Почти не се познавахме, но нямах добро мнение за него. Сега бях готов направо за убийство. Изправих се бавно и го изгледах, а той се усмихваше. — Мъртъв си. Направо те размазах.

Усмихнах се и усетих, че нещо не е наред. Докоснах устната си. Имаше кръв. Носът ми беше разбит, а устната — разцепена, защото бях паднал върху някакъв корен.

Избърсах ръка в крачола си и се усмихнах. Преструвах се, че всичко е на шега. Засмях се и пристъпих към него.

Чарлз не се заблуди и опита да побегне, но Дарил го заклещи от другата страна. Той се обърна, но Дарил го препъна. Тъкмо му налитахме, когато прозвуча съдийска свирка.

Съдията не беше видял падането ми, но имаше наблюдения върху играта на Чарлз. Отпрати го в лагера и го дисквалифицира. Чарлз се оплакваше, но съдията не му обърна внимание, а след това се скара и на нас, защото не било оправдано да отвръщаме на агресията.

Нямаше проблем. След като играта свърши, се изкъпахме в скаутските общежития. С Дарил откраднахме дрехите и кърпата на Чарлз. Вързахме ги на възли и ги тикнахме в кенефа. Много от момчетата помогнаха да ги напоим. Чарлз бе успял да събори доста хора през уикенда.

Ще ми се да бях видял реакцията му, когато е излязъл от банята и е видял дрехите си. Бе изправен пред тежко решение. Дали да тръгне гол през лагера, или да развърже опиканите дрехи и да ги облече.