Кори Доктороу - Малкия брат

Сигурно е трудно да обясниш криптографията на един съдия, но апелативният съд нямал намерение да казва на студентите какво могат и какво не могат да публикуват. Криптовойните завършили с победа за добрите. Девети районен апелативен съд постановил, че кодът е форма на комуникация и попада под силата на Първата поправка — за свободата на словото. Ако някога сте купували нещо от интернет или сте проверявали банковата си сметка, използвате крипто, узаконено от ЕФФ. Още нещо. Хората от АНС не били достатъчно умни. Ако те могат да разбият код, бъдете сигурни, че терористите и престъпниците също могат.

Барбара бе изградила репутация, отразявайки този проблем. Осъзнаваше приликите между борбата за конституционни права в реалния живот и в киберпространството.

Така че го схвана. Не мисля, че щях да успея да го обясня на нашите, но с нея беше лесно. Задаваше умни въпроси, на някои от които дори не можах да отговоря. Намери и няколко потенциални слабости в процедурата.

Включих ексбокса и влязох в мрежата. Имаше четири отворени уай-фай връзки. Научих я да прескача между тях на интервали. На практика останалото беше като при нормалния интернет, само дето нещата ставаха малко по-бавно, но пък беше анонимно и неподслушваемо.

— Сега какво? — попитах, когато приключихме. Устата ми беше пресъхнала и имах киселини от кафето. Пък и Анджи стискаше ръката ми така, че копнеех да се усамотим и да довършим одобряването след първото скарване.

— Сега ще се захвана с журналистическата работа. Ще проуча всичко и ще опитам да го потвърдя. Ще ти покажа готовия материал и ще ти се обадя, преди да излезе. Бих искала да не говорите с други хора. Трябва да напипам историята, преди да затъне в блатото на СВС. Ще трябва да им се обадя за коментар, преди да публикувам, но ще го направя така, че да ви предпазя максимално. Естествено, ще ви предупредя. Трябва да изясним още нещо. Това вече не е твоята история. Беше много щедър, като ми я предостави, и аз ще ти се отплатя, но нямаш право да променяш нищо или да ме спираш. Всичко вече е задействано. Разбираш ли това?

Не бях се замислял за тези условия, но като ги постави така, си бяха очевидни. Ракетата беше изстреляна и нямаше връщане. Не знаех дали ще уцели, или ще промени курса, но това беше положението. В близко бъдеще щях да се превърна в публична личност. В човека, който е обявил война на СВС.

Ходещ мъртвец.

Вероятно Анджи мислеше за същото, защото бе добила бледозеленикав тен.

— Да си тръгваме — каза тя.

Майка й и сестра й пак ги нямаше, което определи избора ни къде да прекараме вечерта. Вечерята беше минала, но нашите знаеха, че имам среща с Барбара, и нямаше да се сърдят, ако закъснея.

Когато пристигнахме, нямах желание да включвам ексбокса. Бях се наситил на Екснет за днес. Можех да мисля само за Анджи. Анджи. Анджи. Как ми се разсърди. Как нямаше да ми проговори повече. Как нямаше да ме целуне повече.

Тя мислеше за същото. Прочетох го в очите й, когато затворихме вратата на спалнята. Изпитвах глад за нея, сякаш не бях ял от дни. Като жаждата след три часа футбол.

Нещо повече. Нещо, което не бях изпитвал преди. Исках да я погълна, да я разкъсам.

Досега тя беше сексуално агресивната в нашата връзка. Оставях я да контролира темпото. Имаше нещо много еротично в това да ме съблича и да придърпва лицето ми към своето.

Но тази вечер не можех да се сдържам. Нямаше да се сдържам.

Вратата изщрака и аз хванах тениската на Анджи, без да й дам време да вдигне ръце. Изхлузих моята през главата и шевовете й изпращяха.

Очите на Анджи блестяха, устата й беше отворена, дишаше плитко и често. Чувах бученето на кръвта в главата си.

Смъкнах останалите ни дрехи със същата бързина и ги хвърлих на пода. По леглото имаше книги и списания и аз ги изметох с един замах. След секунда се въргаляхме в омачканите завивки, като се прегръщахме толкова силно, сякаш искахме буквално да се слеем един с друг. Тя изстена в устата ми и усетих звука с гласните си струни. Никога не бях изпитвал толкова интимно чувство.

Анджи посегна към нощното шкафче. Отвори го и извади найлонова торбичка. Погледнах вътре. Презервативи. Неразпечатани. Усмихнах се и отворих кутията.

От години си мислех как ще бъде първият път. Представях си го постоянно. Имаше дни, в които не мислех за нищо друго.

Нямаше нищо общо с представите ми. Отчасти беше по-добре, отчасти много по-лошо. Докато траеше, ми се стори цяла вечност. След това имах чувството, че е било само миг.