Уильям Гибсон - Периферни тела

— И тъй, ето ги и тях — каза Рейни, едната камера си смени фокуса и Недъртън видя първите кръпкари.

Дете. Или същество с такъв размер. Превито над дръжките на призрачно малко велосипедче, чиято рамка бе със същата посипана със сол прозрачност като града и вятърния крачко. Нямаше двигател, май му липсваха и педали. Кръпкарят напредваше, като постоянно се оттласкваше от повърхността на булеварда.

Кръпкарите бяха по-отблъскващи за Недъртън и от острова им. Кожата им беше деформирана от изменен вариант на актинична кератоза 5 5 Актиничната кератоза (известна още като соларна или слънчева кератоза) е кожно заболяване, което води до образуването на кожни лезии. — Б.пр. , парадоксално защитаваща ги от ултравиолетовия рак.

— Само един ли е?

— Сателитът показва, че се събират на площада. Дузина, като броим и този. Както се споразумяхме.

Уилф проследи как кръпкарят с неопределим пол напредва с подритване и изтласкване, а очите му — може и очила да бяха — приличаха на продълговато петно.

Приготвяха се за парти, там, зад матираното стъкло. Видя ги, понеже сега то беше прозрачно — също като номера, който Бъртън я беше научил с два чифта слънчеви очила.

Буболечките веднага се появиха, така че Флин им налетя на момента и вложи цялото си старание да разнообрази ъгъла на нападение. Намери вградено меню за лупинги, така че успяваше да накара коптера да се държи по начини, за които противниците ѝ не бяха подготвени. Почти успя да спипа един, върху когото се спусна. Близостта задейства запис на изображение, щракна буболечката изключително отблизо, но снимката изчезна веднага и нямаше начин да я върне. Приличаше на нещо, което Шейлин би разпечатала във „Форевър Фаб“. Играчка или особено грозен накит.

От Флин се очакваше да гони бръмбазъците, не да ги лови. Работодателите ѝ и без друго разполагаха със запис на всичко, което прави. Така че просто продължи да разпръсква мушиците, но междувременно успя да хвърли не един поглед на онова, което се случваше вътре.

Двойката, която се опираше на прозореца, липсваше. Нямаше никакви хора. Роботи — малки ниски бежови машини, които толкова бързаха, че погледът едва ги улавяше — прахосмучеха пода, а три почти идентични момичета-роботи аранжираха храна на дълга маса. Класически аниме мацки, с бели порцеланови лица почти без черти. Бяха наредили три големи букета цветя и сега прехвърляха ястия от колички на подноси на масата. Когато количките влизаха, сами се изтърколваха до масата, а стрелкащите се бежови дребосъци се разделяха точно колкото да ги пропуснат. Плисваха се около тях като механична вода, като чупеха идеални прави ъгли.

Флин се наслаждаваше на гледката много повече, отколкото щеше да ѝ се радва Бъртън. Искаше да види партито.

Имаше шоута, в които гледаш хора, които се подготвят за сватби и погребения, за края на света. Тя не харесваше нито едно от тях. Но там не даваха момичета-роботи, нито супербързи „румби“. Беше гледала видеозаписи с фабрични машини, които сглобяват разни работи почти толкова бързо, но нищо, което хлапетата караха Шейлин да им печата, не се движеше по подобен начин.

Флин се спусна към две буболечки, увисна на място и огледа едното от момичетата-роботи, без да променя фокуса. Тази носеше широк елек с много джобове, от които стърчаха малки лъскави инструменти. Използваше нещо като клечка за зъби, за да подрежда поотделно украса, твърде дребна да я различиш, върху сушито. Кръгли черни очи на порцеланово лице, по-раздалечени от човешките, но миг преди това ги нямаше…

Флин огъна телефона още малко, за да починат пръстите ѝ. Разгони буболечките.

Вихрещата се бежова вълна по пода се разпиля все едно бяха изключили осветлението, всичко освен едно нещастно създание, на вид като морска звезда, което трябваше да се изтегли от полезрението на, както изглеждаше, колелца на връхчетата на петте си крайника. Флин предположи, че се е счупило.

В стаята влезе жена. Брюнетка, красива. Не красива като клопка за момчета. Истинска. Като любимия ИИ на Флин от „Операция «Северен вятър»“ — французойката, героиня от Съпротивата. Проста рокля — като дълга тениска, тъмносива, но ставаше черна там, където се допираше до тялото и напомняше за сенки по прозореца. Спусна се надолу, изцяло без човешка намеса, и оголи напълно лявото рамо, докато жената вървеше покрай масата.

Роботите-момичета спряха да правят онова, с което се занимаваха; вдигнаха глави, всички вече безоки, с плитки очни орбити, гладки като скулите им. Жената заобиколи края на масата. Буболечките-камери се юрнаха напред.