Уильям Гибсон - Периферни тела

Флин чу потропването на пръстите си по телефона, завъртя коптера насам-натам, нагоре, надолу, обратно…

— Къш бе! — каза им.

Жената застана до прозореца и надзърна навън, с голо ляво рамо. След това дрехата плавно се върна нагоре и покри рамото ѝ, деколтето се отвори във форма на обърнато Л, после се заобли.

— Къш! — нахвърли се на буболечките Флин.

Прозорецът се поляризира отново — или каквото там правеше.

— Мамка ви! — наруга тя буболечките, макар че сигурно вината не беше тяхна.

Проведе бърза проверка на периметъра, в случай че се е отворил друг прозорец и тя изпусне нещо. Не. Нямаше нито една буболечка.

Пак се върна на обичайната позиция, където те вече се люлееха в очакване. Мина през тях и ги накара да изчезнат.

Натика парчето пастърма по-навътре в бузата си и го задъвка. Почеса се по носа.

Надуши дезинфектант за ръце.

Нахвърли се на буболечките.

Освен ако не носеше някакъв карнавален шлем, изработен от кератотична кожа, Главният кръпкар нямаше шия, приличаше досущ на жабок и се радваше на два пениса.

— Да ти призлее — изкоментира Недъртън, но не очакваше отговор от Рейни.

Вероятно над два метра висок и с непропорционално дълги ръце, Главния пристигна върху прозрачен едноколесен велосипед, големите кухи спици на който бяха изработени като копия на костите на албатрос. Носеше опърпана балетна поличка от изпържени от ултравиолетовите лъчи пластмасови отпадъци, през чиито ронещи се букли се виждаше тъй наречената му, по думите на Рейни, „двойна патка“. По-горният и по-малкият от двата, ако изобщо беше пенис, стоеше еректирал, вероятно постоянно, и беше похлупен с нещо, което приличаше на шапка с козирка от груб сив рог. Другият, привидно по-обикновен, макар и прекалено голям, висеше отпуснат отдолу.

— Добре — заяви Рейни. — Всички сме на линия.

Между лещите на двата фийда Лоренцо изучаваше Дийдра в профил, обърната към петте сгъваеми стъпала на върха на перилата на мобито. Привела глава и с насочен надолу поглед, тя стоеше като в молитва или медитация.

— Какво прави тя? — попита Рейни.

— Визуализация.

— На какво?

— На себе си, предполагам.

— Струваше ми облог — намекна тя, — понеже се събра с нея. Сметнаха, че така ще стане. Аз казах, че няма да го направиш.

— Не продължи дълго.

— То е като лека бременност.

— По-скоро кратка.

В същия миг Дийдра вдигна брадичка и докосна почти разсеяно обезцветената емблема с американския флаг на десния си бицепс.

— Страхотен кадър! — зарадва се Рейни.

Дийдра се втурна по стъпалата и гладко се преметна през перилата.

Трети фийд ирисира на мястото между двата други, този снимаше отдолу.

— Микро. Пратихме няколко вчера — обясни Рейни, докато паракрилото на Дийдра се разгръщаше, червено и бяло, над острова. — Кръпкарите ни дадоха знак, че знаят за тях, но засега нищо не ги е изяло.

Недъртън плъзна отдясно наляво език по небцето си и заглуши телефона. Видя неоправеното легло.

— Тя как ти изглежда? — попита Рейни.

— Добре — отвърна той и се изправи.

Отиде до вертикално ориентирания ъглов прозорец. Деполяризира го. Погледна надолу към кръстовището, с напълно предсказуемата му липса на движение. Свободно от кристализирала сол, драма, атонална песен. От другата страна на „Блумсбъри Стрийт“ дълга метър богомолка в лъскаво, горско зелено и с жълти нашивки, се бе хванала за фасада от епохата на кралица Ана и извършваше дребни поправки. Някой хобист я управляваше телеприсъствено, предположи Уилф. Нещо, което можеше да се свърши по-лесно от невидим кошер асемблери.

— Тя наистина смяташе да го направи гола — възмути се Рейни — и покрита с татуировки.

— Не точно покрита. Виждал си миниатюри на предишните ѝ кожи. На това му се вика „покрита“.

— Постарала съм се да не ми попадат пред очите, благодаря.

Недъртън докосна два пъти с език небцето си, с което върна фийдовете — ляв и десен — от съответните им ъгли в квадрата, и видя как шефът на кръпкарите и свитата му от единайсет души гледат нагоре, без да помръдват от местата си.

— Само ги виж — посочи.

— Наистина ги мразиш, нали?

— Че защо да не ги мразя? Само ги виж!

— Не се очаква да харесваме вида им. Канибализмът е проблем, ако слуховете са истина, но е факт, че те почистиха водното течение и при това срещу практически нулеви вложения на капитал от чиято и да е страна. А сега са притежатели на вероятно най-голямото парче рециклирана пластмаса в света. Което на мен ми звучи като образуване на „страна“, ако и да не е станало още държава.