Уильям Гибсон - Периферни тела

Здесь есть возможность читать онлайн «Уильям Гибсон - Периферни тела» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: „Изток-Запад“, Жанр: Киберпанк, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Периферни тела: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Периферни тела»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уилям Гибсън (р. 1948) е американско-канадски автор на бестселъри, един от най-ярките представители на поджанра киберпънк. Публикувал е дванайсет романа и дузина разкази, отличени с престижни награди като „Небюла“, „Хюго“, „Филип К. Дик“, „Джон Кембъл“ и „Артър Кларк“, а през 2008 г. името му е вписано в Залата на славата на научната фантастика. По негови произведения и сценарии са заснети два епизода на „Досиетата X“ и филмите „Хотел «Ню Роуз»“ и „Джони Мнемоник“.
„Периферни тела“ е номиниран за наградите „Локус“ и „Джон Кембъл“, научнофантастичен трилър, който ни показва едно по-близко и едно по-далечно бъдеще, свързани от необичайно престъпление.
Флин Фишър живее в провинциална Америка от близкото бъдеще и си изкарва хляба със сглобяване на продукти в 3D печатница. Един ден брат ѝ Бъртън, който работи като охрана в игрови прототип — виртуален свят, който смътно прилича на Лондон, — я моли да поеме смяната му. Работата е съвсем проста — от Флин се иска да пилотира квадрикоптер около високите етажи на една сграда и да гони от тях летящи „папараци“. Когато обаче става неволен свидетел на загадъчно убийство, тя започва да се чуди дали този виртуален свят не е нещо повече от прототип на игра… cite Кори Доктороу cite Уошингтън Поуст cite Лайбръри Джърнъл cite NPR cite Дейли Телеграф cite Обзървър cite Гардиън cite Таймс
empty-line
13 ОТ АВТОРА НА
„НЕВРОМАНТИК“

Периферни тела — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Периферни тела», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Флин чу потропването на пръстите си по телефона, завъртя коптера насам-натам, нагоре, надолу, обратно…

— Къш бе! — каза им.

Жената застана до прозореца и надзърна навън, с голо ляво рамо. След това дрехата плавно се върна нагоре и покри рамото ѝ, деколтето се отвори във форма на обърнато Л, после се заобли.

— Къш! — нахвърли се на буболечките Флин.

Прозорецът се поляризира отново — или каквото там правеше.

— Мамка ви! — наруга тя буболечките, макар че сигурно вината не беше тяхна.

Проведе бърза проверка на периметъра, в случай че се е отворил друг прозорец и тя изпусне нещо. Не. Нямаше нито една буболечка.

Пак се върна на обичайната позиция, където те вече се люлееха в очакване. Мина през тях и ги накара да изчезнат.

Натика парчето пастърма по-навътре в бузата си и го задъвка. Почеса се по носа.

Надуши дезинфектант за ръце.

Нахвърли се на буболечките.

8.

Двойна измама

Освен ако не носеше някакъв карнавален шлем, изработен от кератотична кожа, Главният кръпкар нямаше шия, приличаше досущ на жабок и се радваше на два пениса.

— Да ти призлее — изкоментира Недъртън, но не очакваше отговор от Рейни.

Вероятно над два метра висок и с непропорционално дълги ръце, Главния пристигна върху прозрачен едноколесен велосипед, големите кухи спици на който бяха изработени като копия на костите на албатрос. Носеше опърпана балетна поличка от изпържени от ултравиолетовите лъчи пластмасови отпадъци, през чиито ронещи се букли се виждаше тъй наречената му, по думите на Рейни, „двойна патка“. По-горният и по-малкият от двата, ако изобщо беше пенис, стоеше еректирал, вероятно постоянно, и беше похлупен с нещо, което приличаше на шапка с козирка от груб сив рог. Другият, привидно по-обикновен, макар и прекалено голям, висеше отпуснат отдолу.

— Добре — заяви Рейни. — Всички сме на линия.

Между лещите на двата фийда Лоренцо изучаваше Дийдра в профил, обърната към петте сгъваеми стъпала на върха на перилата на мобито. Привела глава и с насочен надолу поглед, тя стоеше като в молитва или медитация.

— Какво прави тя? — попита Рейни.

— Визуализация.

— На какво?

— На себе си, предполагам.

— Струваше ми облог — намекна тя, — понеже се събра с нея. Сметнаха, че така ще стане. Аз казах, че няма да го направиш.

— Не продължи дълго.

— То е като лека бременност.

— По-скоро кратка.

В същия миг Дийдра вдигна брадичка и докосна почти разсеяно обезцветената емблема с американския флаг на десния си бицепс.

— Страхотен кадър! — зарадва се Рейни.

Дийдра се втурна по стъпалата и гладко се преметна през перилата.

Трети фийд ирисира на мястото между двата други, този снимаше отдолу.

— Микро. Пратихме няколко вчера — обясни Рейни, докато паракрилото на Дийдра се разгръщаше, червено и бяло, над острова. — Кръпкарите ни дадоха знак, че знаят за тях, но засега нищо не ги е изяло.

Недъртън плъзна отдясно наляво език по небцето си и заглуши телефона. Видя неоправеното легло.

— Тя как ти изглежда? — попита Рейни.

— Добре — отвърна той и се изправи.

Отиде до вертикално ориентирания ъглов прозорец. Деполяризира го. Погледна надолу към кръстовището, с напълно предсказуемата му липса на движение. Свободно от кристализирала сол, драма, атонална песен. От другата страна на „Блумсбъри Стрийт“ дълга метър богомолка в лъскаво, горско зелено и с жълти нашивки, се бе хванала за фасада от епохата на кралица Ана и извършваше дребни поправки. Някой хобист я управляваше телеприсъствено, предположи Уилф. Нещо, което можеше да се свърши по-лесно от невидим кошер асемблери.

— Тя наистина смяташе да го направи гола — възмути се Рейни — и покрита с татуировки.

— Не точно покрита. Виждал си миниатюри на предишните ѝ кожи. На това му се вика „покрита“.

— Постарала съм се да не ми попадат пред очите, благодаря.

Недъртън докосна два пъти с език небцето си, с което върна фийдовете — ляв и десен — от съответните им ъгли в квадрата, и видя как шефът на кръпкарите и свитата му от единайсет души гледат нагоре, без да помръдват от местата си.

— Само ги виж — посочи.

— Наистина ги мразиш, нали?

— Че защо да не ги мразя? Само ги виж!

— Не се очаква да харесваме вида им. Канибализмът е проблем, ако слуховете са истина, но е факт, че те почистиха водното течение и при това срещу практически нулеви вложения на капитал от чиято и да е страна. А сега са притежатели на вероятно най-голямото парче рециклирана пластмаса в света. Което на мен ми звучи като образуване на „страна“, ако и да не е станало още държава.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Периферни тела»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Периферни тела» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Уильям Гибсон - Принадлежность
Уильям Гибсон
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Гибсон
Уильям Гибсон - Нулевое досье
Уильям Гибсон
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Гибсон
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Гибсон
libcat.ru: книга без обложки
Уильям Гибсон
Уильям Гибсон - Нейромантик
Уильям Гибсон
Уильям Гибсон - Идору
Уильям Гибсон
Отзывы о книге «Периферни тела»

Обсуждение, отзывы о книге «Периферни тела» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x