Саймон Морден - Теории за полета

Въведоха Петрович в един кабинет, който се намираше в сграда, различна от онази, в която Чейн работеше като полицай, с различна гледка от прозореца, но въпреки това отличителните белези на Чейн веднага си проличаваха.

В ъгъла стоеше кафеварка, заобиколена от всички джунджурии, необходими за приготвянето на кафе — мръсни чаши, мръсни лъжички, две празни пакетчета от филтърно кафе и едно, защипано с червен кламер. По пода като есенни листа се въргаляха няколко филтърчета, които се бяха изсипали от поставената на рафта кутия.

Върху всяка равна повърхност в стаята бяха струпани купчини с листове хартия, вероятно изкушавали някогашния обитател на кабинета да отвори прозореца и цялата подредба да отиде по дяволите. Класьорите бяха тъпкани с папки. Бюрото му също беше отрупано с всевъзможни неща, които в определен момент е смятал за важни.

Между мебелите и стените нямаше много място — майорът в разорената милиция беше по-малко уважаван и от полицейския инспектор.

— Е, добре — рече Петрович. — Какво да правя с всичко това?

Даниълс му подаде сглобяема кутия за документи.

— Вземете всичко полезно, което е оставил. Следващият човек, който ще заеме кабинета, сигурно ще изхвърли каквото е останало, така че най-добре приберете всичко.

Петрович се зае да сглобява кутията, като пъхаше петлето на едната стена в гнездото на съседната — и така, докато не се получи твърда конструкция. Имаше и капак, който се монтираше по същия начин и се отваряше на една страна. Даниълс се облегна на рамката на вратата, осигурявайки му достъп до прозореца, където се намираше столът на Чейн.

— Би трябвало да ви наблюдавам какво прибирате, но мисля, че мога да ви се доверя, нали?

— Разбира се — отвърна Петрович. — Иска ми се да остана известно време сам.

— Ще се върна след двайсетина минути, да видя как се справяте. — Даниълс му хвърли един последен поглед и се отдалечи с почти маршова стъпка, оставяйки вратата към коридора отворена.

Петрович погледна над очилата си, взе една поставена в рамка фотография и започна да я изучава, докато стъпките на Даниълс не заглъхнаха напълно.

Тъкмо се накани да остави снимката на мястото й, когато осъзна каква е тя, какво показва. Него и Маделин — той, чувствайки се неудобно в костюм, без вратовръзка. Тя — желаеща да бъде в бяло, но след Дългата нощ в Метрозоната не шиеха скоростно сватбени рокли за двуметрови блондинки. Вместо това носеше сивкава коприна, подобна на воал, която увиха около тялото й направо от топа и я прикрепиха изкусно с безопасни игли и сребърна брошка.

Самият Чейн ги беше снимал на стъпалата пред църквата, след това си беше направил труда да разпечата снимката, да я постави в рамка и да я изпрати на щастливата двойка. Очевидно беше направил копие и за себе си.

Петрович сложи снимката в кутията. Коридорът беше празен, но това не означаваше, че не го наблюдават. Той измъкна от джоба си черна палка и я включи със завъртане на единия й край. Тя се обля в светлина, която бързо изчезна, като на мястото й остана само тънка светеща линия.

Петрович прокара палката върху бюрото, после обиколи стаята, като внимателно сканираше всичко около себе си. Когато се приближи до вратата, светлината придоби яркочервен цвят и той надникна навън. На тавана точно над главата му беше монтирана камера, малък черен наблюдателен купол.

Той се дръпна назад и притвори вратата с крак. После отиде право при бюрото и започна да разлиства всички папки, преглеждайки съдържанието им с обиграно око. В първите няколко нямаше нищо, свързано с разследването му, затова Петрович реши, че са били оставени там от някой подчинен. Малко по-надолу в купчината намери доклада за откриването на къртицата. Той също се озова в кутията, както и следващата папка, която съдържаше само няколко напечатани листа, но беше озаглавена „Заподозрени от ЦРУ“.

Петрович прецени на око размерите на папките и извади още две, които бяха горе-долу също толкова дебели, от различни места в класьорите. Същевременно реши да прерови и крайните отделения, да види какво е скрито там.

Не знаеше какво да очаква. Бутилки, може би, но единственият алкохол, до който беше виждал да се докосва Чейн, бе просмуканото в една коркова тапа вино. Порно, но мъжът, изглежда, изобщо не се интересуваше от жени. Или мъже. Обичаше да похапва пайове, но закръглената му фигура се дължеше по-скоро на лош режим на хранене и липса на повечко движение, отколкото на непрекъснатото набиване на бисквитки.