Саймон Морден - Теории за полета

— Продължавай.

— В новата си работа се сблъсквам с неща, които обикновено не ми попадат пред очите. Тук някой брифинг, там някой препис. Нещата започват да се навързват.

— Чейн, престани да говориш като някой ёбаны оракул и давай по същество.

— Мисля, че ЦРУ са по петите ни.

Петрович застина на мястото си. Не помръдна дори когато Уонг тръсна две нови чаши с кафе на масата и прибра празните.

Чейн се облегна назад и столът му изскърца възмутено.

— Чу ли какво ти казах?

— Да. Чух. Какво те кара да мислиш така?

— Тук не е най-доброто място да обсъждаме доказателствата. — Чейн огледа останалите клиенти на кафенето, които нямаха вид на заинтересовани от разговора им. Или имаха?

— Няма да приема думите ни на доверие — рече Петрович. — През повечето време си пълен пиздобол .

— Мога да ти представя само ограничен набор от доказателства, но все пак ела утре.

Петрович се подсмихна.

— Не мислиш ли, че утре ще бъда много зает?

— Наслади се на своите петнайсет минути слава. Поне ще разполагаш с нещо приятно, за което да размишляваш, докато крачиш из тясната си килия и сълзите ти капят върху оранжевата затворническа униформа. — Чейн грабна чашата си и гаврътна остатъка от кафето.

— Говориш напълно сериозно.

Чейн отново се наведе напред и почти полегна върху масата.

— Те отчаяно искат да разберат какво се случи през Дългата нощ, а на света има само трима души, които знаят цялата история. Четирима, ако броиш и твоята доктор Еканоби. Чувам разни слухове — някои от тях дори се оказват истина, макар че на човек ще са му нужни години работа, за да нареди целия пъзел. Но затова ЦРУ са тук. Те смятат, че щом подобно нещо може да се случи в Метрозоната, значи може да се случи и в някой от техните градове. Това е най-голямата заплаха за тях и е главният им приоритет.

— Защо да не променим радикално нещата? — Петрович протегна врат към Чейн и прошепна: — Защо просто не им разкажем какво се случи наистина?

— Ти застреля американски гражданин.

— Беше американски гражданин. Взриви колко, двайсетина ченгета? Самият ти каза, че не му е за пръв път и, ёбаный стос , убил е собствения си баща. — Петрович побутна нагоре очилата си. — Директорът сигурно ще ми даде медал за направената му услуга.

— А Джихадът? — изсъска Чейн. — Какво ще кажеш за Джихада?

Язвителната усмивка на Петрович посърна.

— Да. Да, добре. Това вече ще е проблем.

— Ще поискат от теб всичко, което си успял да спасиш от Виртуалната Япония на Ошикора. Едва ли ще се съгласят да я делят с някого. Ще я предоставят изцяло на разположение на Чичо Сам и моето лично мнение е, че преди да я отнесат обратно в Пентагона, ще елиминират всеки, който знае за нея.

— Лангли — рече Петрович. — Главната квартира на ЦРУ е в Лангли, Вирджиния.

Чейн го сграбчи за реверите и приближи лицето му към своето.

— Ако не искаш след пет години светът да бъде наводнен от военизирани ИИ-та — свят, в който ти, Маделин, приятелката ти доктор Еканоби или пък аз няма да съществуваме, — престани да дрънкаш глупости. Появата на тази Соренсън не е никакво съвпадение, това е знак. Те се приготвят да действат, а внезапната ти известност няма да спаси никого от близките ти хора.

Петрович погледна надолу.

— Пусни ме, Чейн. Взимах уроци по самозащита при много добър учител, а никак не ми се иска да те повредя.

Чейн отпусна хватката си и двамата се отдръпнаха към местата си от двете страни на напуканата, надраскана пластмасова маса, без да откъсват очи един от друг. Накрая Петрович отмести поглед и видя, че Уонг е застанал до бара, отпуснал ръка върху касапския си сатър.

Той леко поклати глава и Уонг отново се зае да забърсва празните маси с дезинфекционен препарат.

— Разказа ли на Соня за това?

Чейн сви устни.

— Реших, че ще е по-добре да го чуе от твоите уста.

— Благодаря. Знаеш колко й харесва на Мади да ме вижда с нея. Предвид всички говна , които ще ми се изсипят на главата, мога със същия успех да им предложа да си направим тройка.

— Мини през нея на път за работа, Петрович. Дори няма да се налага да казваш на Маделин, че си спирал някъде.

— А после се чудиш защо все още си ерген. — Петрович глътна остатъка от кафето си и се изправи. Беше по-изморен, отколкото очакваше. Въпреки двете чаши ракетно гориво усещаше как смазващата умора го покрива като одеяло.

— Помисли върху това — каза Чейн. — Но не твърде дълго; знаеш къде да ме намериш.