Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Всички новини съдържаха снимка на Класацията. А името на аватара ми бе на върха, на първо място. Арт3мида все още заемаше втора позиция, по резултатът ѝ се бе увеличил на 109 000 точки. Само с 1000 по-малко от моите. И също като при мен, срещу името ѝ сияеше икона на порта с меден цвят.

Значи бе успяла. Докато бях спал, тя бе дешифрирала надписа на Медния ключ, бе отишла в Мидълтаун, бе намерила портата и бе преминала през целия филм само няколко часа след мен.

Изведнъж вече не се чувствах така горд от себе си.

Прехвърлих още няколко канала, докато не се спрях на една от големите новинарски мрежи, където двама мъже седяха пред снимка на Класацията. Мъжът отляво, някакъв интелектуалец на средна възраст, когото надписът представяше като "Едгзр Наш, ловен експерт", обясняваше резултатите на водещия до себе си.

— Името "Парзивал" се появи първо вчера вечерта с резултат от 10 000 точки — посочи Наш към Класацията. — Името Арт3мида" се появи около два часа по-късно на второ място с резултат 9000 точки. Мисля, че точките са били дадени на аватарите, когато са получили Медния ключ. Изглежда, аватар на име Парзивал е получил малко повече точки, тъй като пръв е намерил Медния ключ — посочи Наш към Класацията. — После, рано тази сутрин, резултатът му се увеличи с още 100 000 точки а срещу името му се появи икона на Медната порта. Същата промяна настъпи и в резултата на Арт3мида няколко часа по-късно. Изглежда това означава, че и двамата са преминали през първата от трите порти.

— Прочутите три порти, за които Джеймс Холидей говори в Поканата на Анорак ли?

— Именно.

— Но, господин Наш, след пет години как стана така, че два аватара успяха да извършат този подвиг в един ден, само с няколко часа разлика?

— Според мен има само едно логично обяснение. Явно Парзивал и Арт3мида работят заедно. Вероятно са членове на някоя от организациите, наречени "ловни кланове" — групи от ловци, които…

Намръщих се и отново започнах да превключвам каналите, докато не видях един безкрайно ентусиазиран репортер да взима интервю от Огдън Мороу чрез сателитна връзка. От прочутия Огдън Мороу.

— …включваме се пряко от дома му в Орегон. Благодаря, че се съгласихте да разговаряте с нас, господин Мороу!

— Няма защо — отвърна той. Бяха минали няколко години, откакто за последно бе говорил пред медиите, но не изглеждаше и с ден по-стар. С рошавата си побеляла коса и дълга брада приличаше на кръстоска между Алберт Айнщайн и Дядо Коледа. Това сравнение описваше доста добре и характера му.

Репортерът прочисти гърло, явно малко притеснен.

— На първо място искам да ви попитам какво мислите за събитията от последните двайсет и четири часа. Изненадахте ли се да видите имената, които се появиха на таблото с резултатите?

— Изненадан ли? Всъщност да, малко съм изненадан. Но като че ли по-точната дума е "развълнуван". Също като всички останали, и аз очаквах с нетърпение да видя това постижение. Разбира се, не бях сигурен дали щях да го доживея. Но съм доволен, че го видях. Много е вълнуващо, нали?

— Според вас двамата ловци, Парзивал и Арт3мида, работят ли заедно?

— Нямам представа, но е възможно.

— Както знаете, Григериъс Симюлейшън Системс пази в тайна всички данни на потребителите, затова няма как да разберем истинските им самоличности. Как мислите, някой от тях ще се разкрие ли публично?

— Ако са умни, няма да го направят — отвърна Мороу и намести очилата си с телени рамки. — На тяхно място аз бих направил всичко възможно да запазя анонимност.

— Защо?

— Защото щом се разбере кои са, няма да имат и миг спокойствие. Ако хората започнат да си въобразяват, че можеш да им помогнеш да намерят Яйцето на Холидей, с теб е свършено. Няма да те оставят на мира. Повярвайте ми, знам го от личен опит.

— Да, предполагам, че сте прав — усмихна се фалшиво репортерът. — Но нашата телевизия вече изпрати имейли до Парзивал и Арт3мида с предложение за солидно парично възнаграждение в замяна на интервю в ОАЗИС или в истинския свят.

— Убеден съм, че те вече получават купища подобни предложения. Съмнявам се обаче, че ще приемат— каза Мороу. После той погледна право в камерата и изведнъж изпитах усещането, че говори директно на мен. — Всеки, който е достатъчно умен, за да постигне подобно нещо, едва ли би искал да рискува всичко, като говори с лешоядите от медиите.

Репортерът се изкиска нервно.

— Господин Мороу, подобни изказвания не са нужни.

Мороу сви рамене.