Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Госпожа Ранк продължи нататък и включи глагола в изречение.

— Ходим на училище, за да учим — каза тя. — Nos peto ordo disco…

И в този миг ми просветна. Сякаш върху главата ми се стовари наковалня. Огледах съучениците си. Коя група от хора има много да учи ?

Отговорът: учениците. Гимназистите.

Намирах се на планета, пълна с ученици, които имаха много да учат.

Ами ако в Стихчето се казваше, че гробницата беше скрита някъде тук, на Лудус? На планетата, на която се мотаех през последните пет години?

И тогава си спомних, че Ludus също е латинска дума и означава "училище". Пуснах латинския речник, за да проверя отново, и видях, че тя имаше и други значения. Едно от тях наистина беше "училище", но можеше да означава също и "спорт" или "игра".

Игра.

Паднах от сгъваемия стол и се стоварих с трясък на пода в скривалището си. Конзолата отчете това движение и направи опит да повтори движението с аватара ми в часа по латински, но софтуерът за поведение в час не позволи. На екрана ми се появи предупреждение: Моля, останете на място, докато трае часът!

Опитах се да се успокоя и си казах, че не трябва да се въодушевявам толкова. Напълно възможно беше да съм си извадил прибързани заключения. В ОАЗИС имаше стотици частни училища и университети, които се намираха на други планети. В Стихчето можеше да става въпрос за всяка от тях. Но ми се струваше, че не беше така. По-логично беше да се касае за Лудус Защото Джеймс Холидей бе дарил милиарди долари за създаването на държавната система от училища в ОАЗИС като начин да покаже какъв огромен образователен потенциал има виртуалната среда. Освен това преди смъртта си бе основал фондация, която да се грижи образователната система в ОАЗИС винаги да разполага с необходимите за работата си пари. Фондацията за обучение на Холидей също така осигуряваше на бедни деца по целия свят безплатен достъп до играта и необходимите периферни устройства, за да могат те да посещават виртуални училища.

Лично програмистите на ГСС бяха проектирали Лудус и всички училища на нея. Затова бе напълно възможно именно Холидей да бе дал това име на планетата. А ако е искал да скрие нещо там, той със сигурност е имал достъп до кода ѝ.

Тази мисъл доведе до поредица от други, които продължиха да избухват последователно в мозъка ми като атомни бомби.

Според оригиналния модул за Dungeons & Dragons входът към гробницата беше скрит край "нисък хълм с плоско било, около 180 метра широк и 270 метра дълъг". Хълмът бе покрит с големи черни камъни, разположени така, че гледани отгоре, да наподобяват очните вдлъбнатини, дупката за носа и зъбите на човешки череп.

Но ако на Лудус имаше скрит подобен череп, нямаше ли досега някой да се е натъкнал на него?

Може би не. Планетата бе покрита със стотици гъсти гори в широките празни пространства между хилядите училища. Някои от горите се простираха на десетки квадратни километри. Повечето ученици дори не стъпваха в тях, защото там нямаше нищо интересно. Също като полетата, реките и езерата, горите на Лудус бяха просто компютърно генериран пейзаж, поставен там, за да запълни обширните празни пространства.

Тъй като аватарът ми не мърдаше от Лудус, от скука бях разглеждал няколко от горите, до които се стигаше пеша от училището. Но в тях имаше само генерирани на случаен принцип дървета и тук-таме по някоя птичка, заек или катерица (за убиване на тези дребни животинки не се получаваха точки — бях проверил).

Затова бе напълно възможно някъде из гъстите гори на Лудус да беше скрит каменист хълм с формата на череп. Но никога не ми бе хрумвало да търся гробищата тук. Не и до този момент.

Опитах се да отворя на дисплея си карта на планетата, но не успях. Опитах се да отворя карта на Лудус на екрана си, но не успях. Системата не ми позволи, тъй като учебният час не бе приключил. Хакът, който използвах за достъп до книгите в училищната онлайн библиотека, не работеше при софтуера за атласи на ОАЗИС.

— По дяволите! — изпуснах се аз. Софтуерът за поведение в час филтрира ругатнята, тъй че госпожа Ранк и съучениците ми не я чуха, но на екрана ми се изписа предупреждение: Заглушена ругатня — Предупреждение за нарушаване на дисциплината!

Погледнах часовника на дисплея си. До края на часовете оставаха точно седемнайсет минути и двайсет секунди. Седях със стиснати зъби и отброявах трескаво всяка секунда.

Лудус беше съвсем обикновена планета в Сектор 1. На нея имаше само училища, затова ловците не търсеха Медния ключ тук. Със сигурност и на мен не ми бе минало през ум да търся на такова място, а това доказваше, че то беше идеално за скривалище. Но защо Холидей бе решил да скрие ключа тук? Освен ако…