Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Гробницата на ужасите представляваше тънка книжка, наречена "модул". В нея се съдържаха подробни карти и описания на всички стаи в подземен лабиринт, гъмжащ от чудовища, които играчите можеха да изследват с героите си. Надзирателят на подземието четеше от модула и упътваше останалите играчи, като описваше всичко, с което те се сблъскваха по пътя.

Когато научих повече за начина, по който са се играели тези ролеви игри, осъзнах, че модулът беше примитивният еквивалент на куест в ОАЗИС, а героите бяха точно като аватари. В известен смисъл тези стари ролеви игри са били първите виртуални симулации, създадени много преди компютрите да станат достатъчно мощни, че да могат да свършат тази работа. Събитията се случвали в колективното въображение на играчите, вместо в компютърно генерирана среда. В онези дни, ако си искал да избягаш от действителността, е трябвало сам да си създадеш свят, да използваш мозъка си, няколко листа хартия, молив, зарче и книжки с правила. Тази мисъл ми спря дъха. Промени начина, по който възприемах Лова на Яйцето. От онзи миг нататък започнах да възприемам играта като сложен модул за Dungeons & Dragons. А очевидно Холидей бе Надзирателят на подземието и ръководеше играта дори от гроба.

Намерих цифров екземпляр от модула Гробницата на ужасите, заровен дълбоко в стар FTP архив. Докато го изучавах, започнах да си съставям теория. Холидей бе пресъздал Гробницата на ужасите и бе скрил в нея Медния ключ.

През следващите няколко месеца изучавах модула и запаметявах всички карти и описания на стаи в очакване на деня, в който най-накрая щях да разбера къде се намираше. Но там беше проблемът: в Стихчето като че ли не се съдържаше никаква улика относно това къде Холидей беше скрил проклетия ключ. Струваше ми се, че единственият намек беше в но да учиш още много имаш ти, сред първите за да се наредиш.

Повтарях си това изречение до полуда — но да учиш много имаш ти. Да, това беше ясно, но какво точно трябваше уча?

В ОАЗИС имаше буквално хиляди светове, а Холидей можеше да е скрил Гробницата на ужасите във всеки от тях.

Щеше да ми е нужна цяла вечност да претърся всяка планета дори да разполагах с необходимите средства.

В Сектор 2 имаше планета на име Гигакс, която ми се струваше най-удачното място, от което можех да започна. Холидей бе програмирал този свят лично и го бе кръстил на Гари Гигакс — един от създателите на Dungeons & Dragons и автор на оригиналния модул Гробницата на ужасите. Според Ловната уикипедия планетата Гигакс била покрита с възстановки на стари модули за Dungeons & Dragons, но сред тях не беше Гробницата на ужасите. Всъщност в нито един от тематичните светове, посветени на играта, нямаше възстановка на тази гробница. Ловците бяха претършували планетите там до една и бяха изследвали всеки сантиметър от повърхността им. Ако на някоя от тях имаше скрита възстановка, тя отдавна щеше да е намерена и описана.

Значи мястото беше скрито другаде. А аз нямах ни най-малка представа къде. Но си казвах, че ако продължа усърдно проучванията си, накрая ще науча нужното, за да намеря скритата гробница. Всъщност Холидей може би имаше точно това предвид под но да учиш още много имаш ти, сред първите за да се наредиш.

Ако и други ловци тълкуваха Стихчето като мен, то досега те бяха проявили достатъчно разум, за да си мълчат. Не бях срещал публикации за Гробницата на ужасите в нито един ловен форум. Приемах, разбира се, че това може да се дължина факта, че теорията ми е напълно погрешна.

Продължавах да проучвам филми, книги и игри в подготовка за деня, в който най-сетне щях да се натъкна на следа към Медния ключ.

И накрая това се случи. Докато си седях замечтано в час по латински език.

Учителката ни, госпожа Ранк, стоеше пред класа и бавно спрягаше латински глаголи. Първо ги казваше на английски и всяка дума автоматично се изписваше на дъската зад нея. Винаги когато се занимавахме с досадното спрягане на глаголи, се сещах за текста на една стара песен от Училищен рок , която не ми излизаше от ума: "Да бягам, да вървя, да стигна, да дам. Глагол! Ти действаш!"

Тананиках си тихичко тази песен, когато госпожа Ранк започна да спряга латинския глагол "да науча".

— Да науча. Discere — каза тя. — Лесно ще го запомните, защото е подобен на английската дума discern, едно от чиито значения също е "научавам".

Щом повтори думата "научавам", веднага се сетих за Стихчето — Но да учиш още много имаш ти. Сред първите за да се наредиш.