Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

С годините недоразвитите му умения за общуване, вместо да се подобряват, се влошавали. След смъртта му, въз основа на разказите на очевидци, психолози бяха написали няколко подробни психологически труда за поведението му, според които стриктното придържане към определен график и вманиачаването по дадени теми представлявали симптоми за това, че Холидей страдал от синдром на Аспергер, или друга форма на аутизъм.

Но въпреки ексцентричността му, никой не оспорвал факта, че Холидей бил гений. Игрите, които създавал, били увлекателни и се радвали на огромен интерес. Всяка една игра, пусната на пазара от Григериъс Геймс, отбелязвала нови рекорди в продажбите и получавала най-престижните награди в тази сфера. До края на XX в. вече гледали на Холидей като на най-великия създател на видеоигри на своето поколение, а според някои — и за всички времена.

Огдън Мороу също бил великолепен програмист, но истинският му талант бил в умението да ръководи бизнеса. Освен че участвал в създаването на игрите, той стоял и зад всички маркетингови кампании и схеми за разпространение, които давали невероятни резултати. Когато Григериъс Геймс най-накрая пуснали акции на фондовата борса, цената им се вдигната за отрицателно време и продължила да се покачва.

Докато навършили трийсет години, Холидей и Мороу вече били мултимилионери. Купили си имения на една и съща улица. Мороу се сдобил с Ламборгини , взел си няколко дълги почивки и обиколил света. Холидей пък предпочел да реставрира оригиналния автомобил Дилорън от поредицата Завръщане в бъдещето, продължил да прекарва почти цялото си време залепен зад компютърната клавиатура и използвал натрупаното до момента богатство, за да събере най-голямата частна колекция от класически видеоигри, екшън фигурки от Междузвездна войни, кутии за обяд и комикси.

Но когато Григериъс Геймс достигнала пика на успеха си, компанията изведнъж изпаднала в летаргия. Минали няколко години, през които не издали нито една игра. Мороу загатвал че компанията работела върху амбициозен проект в изцяло нова посока. Тръгнали слухове, че Григериъс Геймс се занимавала с разработването на някакъв нов хардуер за компютърни игри и че тайният проект бързо изчерпвал финансовите ресурси на компанията. Имало данни, че Холидей и Мороу инвестирали почти цялото си лично богатство в новото начинание. Започнали спекулации по посока на това, че компанията била застрашена от фалит.

И тогава, през декември 2012 г., Григериъс Геймс изненадващо сменила името си на Григериъс Симюлешиън Систъмс и под това ново лого пуснала първия си — и единствен — продукт: "ОАЗИС — Онтологично-антропоцентричната симулация за сензорно потапяне".

Първоначално рекламирана като нов вид онлайн игра за множество играчи, ОАЗИС в крайна сметка променила начина на живот, работа и общуване на хората по целия свят. Променила и естеството на развлеченията, социалните мрежи и дори глобалната политика. При пускането си изглеждала като просто една възвеличавана игра. Но бързо се превърнала в начин на живот.

Преди да бъде създадена ОАЗИС, онлайн игрите за множество играчи (ММО [14] ММО — Massive Multiplayer Online — Бел. ред. ) били сред първите споделени виртуални среди. Те позволявали на хиляди потребители да съществуват едновременно във виртуален свят, с който се свързвали чрез интернет. Действието в тези игри често се развивало във фентъзи или научнофантастичен свят, а размерът на симулираната среда бил сравнително малък, обикновено съставен от един-единствен свят или, както в няколко амбициозни фантастични игри — от десетина малки планети. Играчите определяли как да изглежда героят им, наречен аватар. Потребителите виждали онлайн средата, в която играели, само чрез малък двуизмерен прозорец — компютърния монитор — и можели да взаимодействат с нея чрез клавиатура, мишка и други недодялани периферни устройства.

Григериъс Симюлейшън Системс извели концепцията за игри с множество играчи на съвсем различно ниво. С ОАЗИС потребителите не се ограничавали само до една или дори до десетина планети. В нея се съдържали стотици (а впоследствие и хиляди) триизмерни светове с висока резолюция, които хората можели да изследват, а всеки от тях бил изработен чрез съвършена графика до последната буболечка, тревичка, вятър и особености на климата. Потребителите можели да обикалят тези планети и да не се натъкнат на един същ терен два пъти. Дори в първоначалната си примитивна версия мащабите на симулацията били зашеметяващи.