Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Холидей и Мороу наричали ОАЗИС "реалност с отворен код" — непрекъснато развиваща се онлайн вселена, до която всеки имал достъп чрез интернет на домашния си компютър или на конзола за видеоигри. Там човек можел да избяга от сивото си ежедневие, да създаде изцяло нова своя личност и да има контрол върху начина, по който изглеждал и говорел. В ОАЗИС дебелите можеха да станат слаби, грозните — красиви, а срамежливите — общителни. Или обратното. Човек можеше да промени името, възрастта, пола, расата, височината, теглото, гласа, цвета на косата и телосложението си. Или пък да реши изобщо да не изглежда като човек, а като елф, чудовище, извънземно или всяко друго същество от литературата, филмите и митологията.

В ОАЗИС можеше да станеш какъвто поискаш, без да разкриваш самоличността си, защото виртуалната среда гарантираше анонимност.

Потребителите можеха да променят съдържанието на виртуалните светове в играта или да създават напълно нови. Изведнъж онлайн присъствието вече не се свеждаше само до уебсайт или профил в социална мрежа. В ОАЗИС човек можеше да си направи лична планета, да си построи виртуално имение на нея, да го обзаведе и украси по свой вкус и да покани няколко хиляди приятели на купон. А тези приятели можеха да се намират в десетина различни точки по цялото земно кълбо.

Основната причина за успеха на изобретението бяха две нови периферни устройства, създадени от ГСС: визьорът и сензорните ръкавици. Тези устройства промениха всичко. Те превърнаха ОАЗИС от игра в глобален феномен.

Безжичният универсален визьор за ОАЗИС беше малко по-голям от слънчеви очила. В него имаше вградена технология за виртуално сканиране на ретини, която чрез безобидни нискочестотни лазери изобразяваше зашеметяващо реалната среда на играта направо върху ретините на потребителя и потапяше цялото зрително поле в онлайн света. Визьорът беше със светлинни години по-добър от грубите виртуални очила, предлагани до този момент, и представляваше изцяло нова концепция в технологиите за виртуална реалност. Същото важеше и за леките сензорни ръкавици, които позволяваха на потребителя да насочва директно с ръце аватара си и да взаимодейства със симулираната среда така, сякаш наистина се намира в нея. С ръкавиците докосването на предмети, отварянето на врати или управляването на превозни средства изглеждаше напълно реалистично, сякаш наистина допирът до несъществуващите предмети и повърхности се случваше. Те позволяваха, както гласеше телевизионната реклама, да "докоснете ОАЗИС". Заедно с визьора, ръкавиците превръщаха влизането там в преживяване, несравнимо с нищо до момента, а щом потребителите вкусеха от него, вече нямаше връщане назад.

Софтуерът, използван за симулацията — създаденият от Холидей ОАЗИС Риалити Енджин , също представляваше огромен скок в технологиите. Той прескачаше границите на по-ранния софтуер за виртуални реалности. Освен ограниченията в размера на виртуалната среда, предходните игри за множество играчи налагали ограничения и над числеността на виртуалното си население — обикновено до няколко хиляди потребители на сървър. Ако прекалено много хора влезели в играта по едно и също време, виртуалният свят започвал да зарежда изключително бавно, а движението на аватара се насичало, докато системата се опитвала да навакса. Но в ОАЗИС се използваше "линейно растящ, устойчив на грешки масив от квантови сървъри", който можеше да черпи допълнителна процесорна мощ от всеки компютър, свързан с него. При първоначалното си пускане, симулацията можела да обработва до пет милиона посетители едновременно, без видимо да се забави или да допусне срив на системата.

Пускането ѝ било съпътствано от рекламна кампания с невиждани дотогава мащаби. Повечето реклами по телевизията, на билбордове и в интернет представлявали изображение на приказен зелен оазис с палми и езеро с прозрачни сини води, заобиколен от необятна пустиня.

Новото начинание на ГСС постигнало невероятен успех още от първия си ден на пазара. От десетилетия хората мечтаели именно за нещо подобно. Обещаваната от години "виртуална реалност" най-сетне се появила и била още по-добра от очакваното. ОАЗИС представлявала онлайн утопия, холографска инсталация за дома. А каква била най-силната ѝ страна? Била безплатна.

Повечето онлайн игри по онова време печелели, като взимали месечна такса за достъп. ГСС изисквали само еднократна такса от двайсет и пет цента при регистрацията, в замяна на която потребителят получавал доживотен акаунт. Рекламното мото било: "ОАЗИС — най-великата игра само за четвърт долар".