Пиер Певел: Драконът на Арканите

На площада пред „Парижката Света Богородица“ се възцари спокойствие.

Анес прибра рапирата си в ножницата.

След това, като обърна гръб на димящия труп на Архай, влезе в катедралата през главния портал, който продължаваше да гори, премина с равномерни крачки през тихия и опустял кораб, намери Ла Фарг и останалите под свода на напречната галерия.

Сериозни, безмълвни, неподвижни, те се бяха скупчили около Лепра, който лежеше мъртъв върху стъпалата на хора.

Призори заваля лек и свеж дъждец.

Той не помогна особено за потушаването на пожарите, но действаше като успокоителен балсам върху раните на Париж. Населението видя в това природно явление знак свише. Посрещна го с надежда и с благодарност. След като цяла нощ камбаните биха тревога, сега някои от тях отпразнуваха дъжда с радостен звън.

На сутринта още валеше, когато Анес намери Ла Фарг в двора на двореца на Ястреба, от който бяха останали само овъглени и димящи руини. Капитанът гледаше пораженията, сякаш без да ги вижда, но не се обърна, когато чу Анес да приближава на кон и да слиза от седлото.

— Наис си замина — рече той глухо. — Андре бил тежко обгорен, когато е спасявал конете от пожара. Гибо е мъртъв, някъде под развалините.

Вълчицата се прекръсти.

— Париж е спасен — рече тя. — Скоро отново ще настъпи ред и хората ще възстановят разрушените сгради.

— Но загиналите няма да се върнат, нали?

Анес не отговори.

Настана мълчание.

Ла Фарг не беше сменял дрехите си след нощните сражения. Те бяха мръсни и окървавени, а лицето му беше цялото в сажди. Стоеше гологлав, а бръчките му изглеждаха по-дълбоки.

— Какво дойде да ми кажеш, Анес? — запита той.

— Истината. Заслужавате да я знаете. Остриетата платиха много тежък данък…

— Слушам те.

— Великият промисъл на Арканите беше да възкачат дракон на френския трон. Дракон, който да е роден от утробата на кралицата, благодарение на драконово семе, посято в нея, без тя да подозира, още когато е била испанска инфанта, но вече обещана на Луи XIII.

— Драконово семе ли?

— В Мадрид лекарят на инфантата е бил Аркан. Когато се разболяла от ранса, той извършил различни ритуали, за да я спаси. Но се възползвал от това, за да я зарази с… драконова същност, която да проникне в заченатите от нея деца, да промени естеството им и да ги превърне в дракони.

— Този Аркан е бил Ересиарха.

— Да.

— Но нали ролята на шатленките е да предотвратят подобни неща? Впрочем нали са подложили младата кралица на педантичен преглед, поради който тя все още упорито ги ненавижда?

— Така е. Но шатленките не успели да открият семето. И било много късно, когато най-после разбрали за него. Не можели да си признаят грешката, без да се компрометират. Какъв скандал щял да избухне! Какво оскърбление за Испания! Какво унижение за Франция!… За късмет, кралицата все още не била забременяла…

— Затова шатленките си мълчали. Но какво са правили, освен да пазят тайната?

— Каквото са могли…

Ла Фарг смръщи вежди и разбра.

— Какво? Съдействали са за безразличието на краля към кралицата ли?

— Използвали са разни билета.

— А абортите на кралицата?

— Трябвало е на всяка цена да попречат на раждането на децата, капитане. Изследването на ембрионите показвало всеки път, че драконовото преобразяване е започнало…

— Кралят, кралицата, Кардиналът, всички те не са подозирали нищо, така ли?

— Сега вече Кардиналът знае.

Ла Фарг замълча, размисли и осъзна някои тайни в нова светлина. Например ритуалът за плодовитост, на който Алхимика искаше да подложи кралицата — без съмнение, за да се противопостави на действията на шатленките и да предизвика бременност. Спомни си и за убийството на Анри IV, за което Италианката му каза, че е дело на Арканите: за разлика от съпругата си, добрият крал Анри остро възразяваше срещу брака на сина си с инфантата…

— А сега какво? — запита капитанът на Остриетата. — Шатленките не могат да продължават да пречат тронът на Франция да се сдобие с наследник… Имате ли намерение да прогоните кралицата?

Анес се поколеба.

— Ще намерим решение. Може би ще трябва да използваме средство, което се прилага само в краен случай.

Средство, което се прилага само в краен случай ли? — повтори наум Ла Фарг.

Осъзна, че му е безразлично какво ще е това средство, както почти всичко вече му се струваше безразлично… Под ризата си носеше кожения плик, който му предаде Понтеведра. Той съдържаше различни документи, свързани с изчезването на дъщеря му, която, за да си възвърне свободата, успяла да приспи бдителността на Пазителите и избягала.