П Каст - Белязана

— Е, моля, моля! Няма нужда да настройваме Зоуи срещу тях предварително. Може пък тя да се разбира с тях добре, кой знае? — предположи Стиви Рей.

— Заеби ги тия кучки от ада! — възкликна Ерин.

— Внимавай с приказките. Все пак ядеш с тази уста — скастри я Деймиън.

Изключително доволна от факта, че никой от тях не харесва Афродита, тъкмо се канех да ги поразпитам още, когато едно момиче се появи и се плъзна заедно с таблата си точно зад Стиви Рей. Беше шоколадовокафява, с гъсти къдрици и плътни устни и изглеждаше като африканска принцеса. А очите й бяха толкова тъмни, че сякаш нямаше зеници.

— Никой ли — каза тя, посочвайки с очи Ерин — не се сети да ме вдигне и да ме светне, че отиваме на вечеря.

— Все си мислех, че съм ти съквартирантка, а не майка — отвърна Ерин лениво.

— Не ме карай да ти отрежа хубавата руса косица посред нощ! — закани се африканската принцеса.

— Правилната реплика би трябвало да е: «Не ме карай да ги отрежа хубавата руса косица посред бял ден.» На практика тук денят е нощ, а нощта — ден. Времето е обърнато — намеси се Деймиън.

Черното момиче присви очи към него.

— Деймиън, хабиш последните ми нервички, за да ме занимаваш с лингвистичните си изгъзици!

— Шоуни — намеси се набързо Стиви Рей. — Моята съквартирантка най-после пристигна. Запознай се със Зоуи Редбърд. Зоуи, това е Шоуни Коул.

— Здрасти — казах с уста, пълна със спагети.

— Та така. Зоуи, защо полумесецът ти е запълнен, след като си още новобелязана? — Всички на масата се шокираха от въпроса на Шоуни и настъпи тишина. Тя се огледа. — Какво, не се преструвайте, че и вие не се чудите същото.

— Може и да се чудим, но може и да сме достатъчно тактични, че да не питаме директно — каза спокойно Стиви Рей.

— О, я стига. — Тя сви рамене. — Това е прекалено важно. Всеки иска да разбере каква е причината. Нямаме време да си играем игрички, когато и клюките са замесени. — Тя се обърна отново към мен: — Та какъв е случаят с полумесеца?

Явно сега ще трябва да приключим с това. Изпих глътка чай, колкото да прочистя гърлото си. И четиримата се взираха с очакване в мен.

— Ами… аз съм си новак. Не мисля, че съм с нещо по-различна от вас. — Тогава започнах да бърборя нещата, които измислих, докато останалите говореха. Знаех, че ще трябва да отговоря на този въпрос. Не съм глупава. Объркана — може би, но не и глупава. А вътрешното ми чувство ми казваше, че е по-добре да не разказвам истинската история за преживяването ми извън тялото и срещата ми с Никс.

— Всъщност не знам със сигурност защо полумесецът ми е запълнен. Не беше такъв първоначално, когато Ловецът ме беляза. Но малко по-късно същия ден имах инцидент. Паднах и си ударих лошо главата. Когато се събудих, полумесецът беше така, както изглежда сега. Мислих много за това и единственото, което ми хрумва като обяснение, е, че всичко това е нещо като реакция на тялото ми към удара по главата. Загубих много кръв, бях в безсъзнание, може би това по някакъв начин е предизвикало преждевременното запълване на белега, не знам.

— Хм… — изпуфтя Шоуни разочаровано. — Надявах се, че е нещо доста по-интересно. Нещо, от което да стане добра клюка.

— Съжалявам — измърморих аз.

— Внимавай, сестра ми. — Ерин се обърна към нея. — Започваш да говориш така, сякаш мястото ти е на ей онази маса. — И тя посочи с очи към «Дъщерите на мрака».

— Само през трупа ми — намръщи се тя.

— Е, сега вече тотално объркахме Зоуи — каза Стиви Рей.

Деймиън въздъхна многострадално.

— Ще ви обясня, с което отново ще докажа колко съм ценен за тази група, със или без пенис.

— Наистина ми се иска да не използваш думата с «п» докато се храня — измърмори Стиви Рей.

— Аз пък го одобрявам — включи се Ерин. — Ако всички наричат нещата е истинските им имена, животът ни ще е много по-лесен. Например, като «отивам до тоалетната», аз всъщност имам нужда да отделя урина. Просто. Ясно. Точно.

— Отвратително. Неприлично. Грубо — възрази Стиви Рей.

— Сестра ми, аз съм с теб — каза Шоуни. — Мисля, че ако говорим за нещата както са си, например уриниране, менструация и т. н., всичко ще бъде много по-просто.

— Добре, хайде да не говорим за менструация, поне докато ядем на масата. — Деймиън направи знак с ръка, сякаш се опитваше физически да спре разговора. — Може и да съм гей, но това ми идва малко в повече. — Той погледна към мен и се зае да ми обяснява: — Шоуни и Ерин се наричат сестри, защото дори очевидно да са доста противоположни — Ерин е изключително светла и руса, а Шоуни има ямайски произход и кожата й е с цвят на кафе…