П Каст - Белязана

— Каква е тази маса в средата? — попитах аз, докато вървяхме.

— Това е символичен дар за богинята Никс. Винаги се оставя място и за нея на трапезата. В началото изглежда малко откачено, но с времето ще свикнеш и ще започне да ти се струва съвсем нормално.

В интерес на истината изобщо не ми изглеждаше откачено. Най-малкото поне имаше логика. Нали и богинята живее тук. Нейните знаци бяха навсякъде. Статуята й се извисяваше гордо на входа на храма. На всяка крачка в училището започнах да забелязвам малки картини и фигури, които я изобразяваха. Нейната Висша жрица беше мой ментор и не мога да отрека, че започнах да се чувствам някак свързана с Никс. Положих усилие, за да не докосна в този момент белега на челото си. Вместо това си взех табла и се наредих на витрините след Стиви Рей.

— Не се притеснявай — прошепна ми тя. — Храната наистина е добра. Няма да те карат да пиеш кръв, да ядеш сурово месо или нещо подобно.

Отпуснах се с облекчение. Повечето ученици вече се хранеха, така че нямаше голяма опашка. Когато дойде нашият ред, направо ми потекоха слюнките. Спагети! С чесън?!

— Това, че вампирите не понасяли чесън, е пълна тъпотия — ми прошепна Стиви Рей, докато слагахме чиниите си.

— Така ли? Ами това, че вампирите трябвало да пият кръв?

— Не.

— Не?

— Не е тъпотия.

Чудесно. Прекрасно. Точно каквото имах нужда да чуя. Опитах се да не мисля за кръв и други подобни неща и си взех чаша чай, след което последвах Стиви Рей към една маса, на която момиче и момче си говореха оживено, докато хапваха. Естествено разговорите веднага спряха, щом седнахме там, което по никакъв начин не трогна Стиви Рей, Настаних се на мястото срещу нея, а тя започна да ме представя:

— Привет на всички. Запознайте се с новата ми съквартирантка Зоуи Редбърд. Зоуи, това е Ерин Бейтс. — Тя посочи с ръка към извънредно красивата блондинка, която стоеше от моята страна на масата. (Хм, колко ли извънредно красиви блондинки може да има в едно училище? Нямат ли си нещо като лимит?) — Ерин е «красавицата» — обясни Стиви Рей, като отбеляза и кавичките с жест. — Освен това тя е забавна, умна и има повече обувки от всеки друг.

Ерин откъсна очи от знака на челото ми за достатъчно дълъг период, в който успя да каже:

— Здрасти.

— А това е единственото момче в нашата група. Деймиън Маслин. Но той е гей, така че не съм сигурна дали трябва да го броим за момче.

Вместо да се подразни от думите й, Деймиън гледаше спокойно и невъзмутимо.

— Всъщност, понеже съм гей, трябва да ме броите даже за две момчета, защото, от една страна, от мен получавате мъжката гледна точка за нещата, а, от друга — няма опасност да започна да ви пускам ръце.

Лицето му беше спокойно и нежно, имаше кафява коса, а очите му ми напомняха на сърненце. Всъщност беше красавец. Но не с онази типично момичешка красота, която придобиват хомосексуалните момчета, когато решат официално да обявят това, за което всички отдавна са се досетили (всички, с изключение на напълно неподозиращите им обикновено родители). Деймиън не беше женствен гей. Беше симпатично момче с хубава усмивка. Освен това се стараеше да не се втренчва в белега ми, което веднага оцених.

— Брей, може би си прав. Не се бях замисляла за нещата по този начин — каза Стиви Рей и отхапа голяма хапка от чесновото си хлебче.

— Не й обръщай внимание. Останалите тук сме почти нормални — усмихна ми се Деймиън. — И сме ужасно доволни, че най-сетне дойде. Стиви Рей направо ни подлуди, докато се чудеше какво ще представляваш.

— Дали ще си някоя от онези откачени момичета, които миришат лошо и представата им за вампирите е като за някакви идиоти — обясни Ерин.

— Или пък някоя от онези — допълни Деймиън и посочи с очи масата вляво от нас. Проследих погледа му и стомахът ми се сви, когато разбрах кого има предвид.

— Говориш за Афродита ли?

— Да — потвърди той. — И за нейната групичка от подлизурки.

— Групичка от какви? — примигах неразбиращо.

Стиви Рей въздъхна.

— Ще му свикнеш на Деймиън с неговата мания да употребява странни думи. Поне в случая тази не я е измислил сам и не се налага да го питаме за превод. Подлизурките са ласкателки и подмазвачки.

— Както и да е. Направо ми се гади от тях — каза Ерин, без да повдига поглед от чинията си със спагети.

— А кои са те?

— «Дъщерите на мрака» — отвърна Стиви Рей и аз усетих как леко понижи глас.

— Нещо като женски клуб — допълни Деймиън.

— На кучките от ада — намеси се Ерин.