Кристин Каст - Преследвана

— О, синове на моите прамайки! — извика тя и гласът й гръмна като удар по племенните барабани. — Защо му позволихте да ви превърне в чудовища? Не чувствате ли как тупти кръвта на вашите майки във вените ви? Не усещате ли, че сърцата им бият за вас?

Смаяна, видях как няколко чудовища свеждат глави, сякаш нямаха сили да гледат баба в очите. И разпознах в дълбините им мъката и объркването.

— Замълчи, Ани-юнуийа — избумтя гласът на Калона до нас.

Баба разпозна древното име на народа на чероки и се обърна бавно към крилатото същество.

— Виждам те, Древни. Не се ли научи? Трябва ли жените отново да се съберат, за да те победят?

— Не и този път, Гигуа. Този път няма да ме подмамите толкова лесно.

— Този път ще изчакаме сам да влезеш в капана! Ние сме търпеливи хора, знаеш го добре.

— Но тази Ая е различна — отвърна Калона. — Душата й ме зове от сънищата й. Няма да е далеч денят, когато събудилата се в нея женственост също ще ме повика и тогава тя ще бъде моя.

— Не! — отсякох. — Мислиш си, че можеш да ме притежаваш, сякаш съм парче земя, и това е голямата ти грешка. Наистина, душата ми копнее за теб — най-после си го признах публично и изненадващо дори за мен. Истината ми даде сили. — Но ти сам каза, че аз съм различна Ая. Аз имам свободна воля и волята ми е да не се поддам на мрака. Предлагам ти сделка: махни се оттук. Вземи Неферет и гарваните и отиди някъде далеч оттук, където ще живееш в мир и няма да нараняваш никого.

— Или? — попита той с усмивка. Беше очевидно, че всичко това го забавлява.

— Или ще сритам грозния ти задник, както се изрази моят човешки консорт — казах твърдо.

На лицето му цъфна чаровна усмивка.

— Не мисля да напускам Тулса, Ая. Този град ми харесва.

— Тогава помни, че сам си го изпроси — казах и се обърнах към жените, които ме заобикаляха. — В стихотворението пише: събрани не да победят, а да превъзмогнат. Аз съм Нощта. Аз ви доведох до сестра Мери Анджела. Тя е Духът.

Протегнах лявата си ръка и сестра Мери Анджела я стисна здраво.

— Стиви Рей, ти си Кръвта. Афродита, ти си Човека.

Стиви Рей отиде до сестра Мери Анджела и хвана другата й ръка. После погледна към Афродита, която кимна, и взе предложената й ръка.

— Какво правят те? — дочух гласа на Неферет по-близо, отколкото беше преди малко. Погледнах към нея и видях, че бърза към нас.

— Ая! Каква е тази глупост? — беше очевидно, че Калона вече не се забавлява. Той също забърза към кръга. — И Земята завършва кръга — подадох ръка на баба. — Не позволявайте на Гигуа да се присъедини към тях! — извика Калона.

— Старк! Убий я! — заповяда Неферет.

— Не Ая! — гръмна Калона. — Убий старата Гигуа.

Задържах дъха си и погледнах Старк в очите.

— Убий Зоуи! — извика отново Неферет. — И този път без грешки. Цели се в сърцето й.

Докато говореше, тъмната сянка се плъзна от раменете й и се разпростря към Старк. Видях как се уви около краката му и тръгна нагоре към торса. Видях титаничната битка, която се водеше в него. Тъмната сила на Неферет все още имаше власт над него. Стомахът ми се сви на топка. Дали силата на воинската клетва щеше да му помогне да се освободи? Исках да му вярвам. Твърдо бях решила да му вярвам. Или това беше поредната ми грешка?

— Не! — изрева Калона. — Не я убивай!

— Няма да те деля с нея! — извика Неферет. Къдриците й започнаха да се вият около нея като змии. Докато я гледах, ми се стори, че тя става по-голяма и по-висока, и разбрах, че съм била права. Това не беше предишната Неферет. Нито по външност, нито по душа. Тя се обърна отново към Старк. — Чрез силата, която подчини твоята воля, ти заповядвам: Убий Избраната. Простреляй я в сърцето!

Взрях се в Старк и мислено го призовах да избере доброто и да се измъкне от лапите на тъмната сила на Неферет. Затова станах свидетел на точния момент, когато той направи своя избор. Двамата сякаш отново се пренесохме в малката стаичка до оборите. Чух се да казвам: «Сърцето ми е твое.» Чух и неговия отговор: «Тогава и двамата трябва да останем живи. Трудно е да живееш без сърце.»

— Ето целта, която моята стрела няма да пропусне — проговори той, загледан в мен, сякаш двамата бяхме абсолютно сами. — Онази част от сърцето на моята лейди, която е в мен.

И щом взе решение, сенките, които поглъщаха тялото му, се отдръпнаха на мига. Изведнъж разбрах какво се кани да причини на себе си и се паникьосах.

Прицели се уж в мен, опъна лъка и стреля. В същия момент извиках с всички сили:

— Въздух, Огън, Вода, Земя, Дух! Чуйте ме! Не позволявайте на стрелата да го достигне! Насочих енергията си към Старк и изпратих натам всичките пет стихии. Стрелата затрепери, извъртя се и след миг полетя обратно към сърцето на Старк. Стихиите я настигнаха на няколко сантиметра от гърдите му и я взривиха, разбиха я на малки парченца с такава сила, че Старк падна по гръб и се преви, но остана недокоснат от стрелата.