Кристин Каст - Преследвана

— Сега можете да освободите елементите и да успокоите топката.

Близначките и Деймиън зашепнаха на елементите си и безумието на бурята започва да утихва в студената тъмна нощ.

— Стой! — извиках и нашите верни и послушни кобили заковаха копита точно пред една величествена фигура в тъмна роба и покрита с качулка глава.

— Добре дошла, Зоуи. Чух те, че идваш — усмихна ми се тя. Слязох от гърба на Персефона и се хвърлих в прегръдките й.

— Сестро Мери Анджела! Толкова се радвам да те видя!

— Аз също се радвам да те видя, детето ми — каза тя. — Но мисля, че трябва да отложим приветствията и да се справим с черните същества, накацали по дърветата зад вас.

Завъртях се към редицата от дъбове и видях между клоните им поне дузина гарвани-демони. Зловещото шумолене на крилете им беше единственият звук в настъпилата тишина. Червените им очи светеха с адски огън.

— Мамка му! — казах през зъби.

— Що за език? — искрено се възмути Мери Анджела.

Дарий вече беше на земята и помагаше на Афродита и на Близначките да слязат от конете. Деймиън не изчака помощта му, слезе почти толкова бързо, колкото и аз, и застана до мен.

— Жрице — обърна се Дарий към сестра Мери Анджела, — нали не държите запалителни материали в манастира?

Смехът й ми се стори някак не на място, но в същото време усетих как нервите ми се отпуснаха.

— Разбира се, че не, боецо.

— Малко сме, за да се бием с тях, но можем да задържим кръга — каза Дарий, докато изучаваше гъмжащите от птици дървета. — Ако влезеш в него, ще си в безопасност.

Той беше прав, разбира се. Кръгът ни беше непокътнат. Центърът му беше изместен, но сребърната нишка, която ни свързваше, все още светеше между нас. — Аз ще се върна в «Дома на нощта» и ще доведа помощ — каза той.

Долових притеснение в гласа му. Каква помощ можеше да доведе? Докато бяхме там, не успях да видя нито един от братята му воини. Драконът беше фантастичен с шпагата, но и той не можеше да направи нищо срещу толкова много чудовища. Дърветата, които отделяха манастира от Двайсет и първа улица, гъмжаха от черните им сенки. И без това грохнали под тежестта на леда, клоните им пъшкаха, изнемогвайки под допълнителното тегло. Звукът от падащите по земята счупени клони беше не по-малко злокобен от птичия грак.

— Ей. Разбрах, че ви трябва малко помощ.

През целия си живот не съм изпитвала такава радост от нечий глас, както сега, когато чух ужасния провинциален акцент на Стиви Рей. Прегърнах я здраво, без да ме е грижа от тайните, които пазеше в себе си, щастлива, че я виждам жива и здрава. Видях червените хлапета да изплуват от мрака зад нея и въздъхнах облекчено.

— Ама че са гадни! — възкликна Крамиша, изкриви лице в погнуса и кимна към гарваните демони.

— Хайде да им сритаме задниците! — наду мускули Джони Бий.

— Гадни са, вярно е, но не ни правят нищо, само ни наблюдават — обади се друг познат глас.

— Ерик! — извиках аз.

Стиви Рей се отдръпна и отстъпи място на Ерик, който ме притисна към силните си гърди. Вдясно от мен настъпи раздвижване. Обърнах се и видях Джак да скача в прегръдките на Деймиън.

Погледнах към Ерик и дори тук, в центъра на този ад, ми се прииска между нас всичко да беше по-просто и лесно. И тайничко си пожелах да бъдем само аз и Ерик, вместо аз, Ерик, Старк, Калона, Хийт…

— Хийт? — освободих се бързо от прегръдката му.

Ерик въздъхна и кимна с брадичка към манастира.

— Там е. Добре е.

Усмихнах се неловко, без да знам какво да кажа.

Гласът на Дарий разпръсна настанилата се между нас тишина.

— Зоуи, Калона скоро ще бъде тук. Гарваните не ни нападат, защото виждат, че не се опитваме да избягаме. Просто ни охраняват, докато дойде той. Не забравяй каква е задачата ти.

Кимнах и се обърнах към сестра Мери Анджела.

— Калона ще ни последва дотук. Нали си спомняш, че е безсмъртен?

— Паднал ангел — кимна тя.

— Разказах ти и за нашата Висша жрица. Тя претърпява някаква лоша трансформация и аз съм сигурна, че ще дойде с него. И двамата са еднакво опасни.

— Разбирам.

— Той не може да бъде убит, но мисля, че знам как да го прогоня оттук и се надявам Неферет да тръгне с него. Но ще ми трябва помощта ти.

— Ще направя всичко по силите си — отвърна тя.

— Добре. Това, което ми трябва, си ти — казах, после се обърнах към Стиви Рей. — И ти.

Афродита застана до мен.

— И аз.

— И баба. Знам, че за нея ще бъде трудно, но ми трябва тук, отвън, или там, където се намира центърът на енергията, която усещам около нас.