Бека Фицпатрик - Кресчендо

Скот се прокашля.

— Моите съболезнования за баща ти, Нора. Още помня, когато татко ми се обади през онази нощ. Работех през няколко пресечки в един магазин. Дано да са заловили убиеца.

Помъчих се да му благодаря, но думите се бяха натрошили на парченца в устата ми. Не исках да говоря за татко. Стигаха ми и болезнените чувства от раздялата с Пач. Къде ли беше той сега? Глождеше ли го съжаление? Разбираше ли колко ми се иска да взема обратно всичко, което му наговорих? Изведнъж се запитах дали не ми е изпратил съобщение и ми се прииска да си бях взела телефона долу на масата. Но какво всъщност можеше да ми каже? Възможно ли беше архангелите да четат и съобщенията му? Навсякъде ли бяха? Тези въпроси си зададох и изведнъж се почувствах много уязвима.

— Е, Нора — подкани ме госпожа Парнел, — какво можеш да ни кажеш за гимназията в Колдуотър? В Портланд Скот тренираше борба. Отборът му печелеше през последните три години. Тукашният отбор по борба добър ли е? Мислех, че сме се изправяли пред Колдуотър и преди, но Скот ми напомни, че отборът им е в Б група.

Бавно се измъкнах от мъглата на мислите си. Имахме ли изобщо отбор по борба?

— Нищо не разбирам от борба — отговорих равнодушно, — но баскетболният отбор веднъж отиде на щатското състезание.

Госпожа Парнел се задави с виното си.

— Веднъж ли? — Очите й се стрелкаха между мен и мама в търсене на обяснение.

— Има снимка на отбора срещу канцеларията на гимназията — поясних. — Съдейки по снимката, явно е било преди около шейсет години.

Госпожа Парнел се опули.

— Преди шейсет години? — Попи устни със салфетката си. — Нещо не е наред с училището ли? Треньорът? Спортният отговорник?

— Голяма работа — намеси се Скот. — И бездруго тази година ще си почина.

Госпожа Парнел шумно остави вилицата си.

— Но ти обичаш борбата.

Скот пъхна в уста поредния солиден залък лазаня и равнодушно сви рамене.

— Освен това е последната ти година.

— И какво? — попита Скот с пълна уста.

Госпожа Парнел облегна лакти върху масата и се наклони напред.

— Няма да можеш да влезеш в колеж с твоите оценки, млади господине. Единствената ти надежда е да те избере някой общински колеж.

— Искам да правя други неща.

Веждите й се стрелнаха нагоре:

— Нима? Например да повтаряш като миналата година? — И още щом го изрече, забелязах в очите й искрица страх.

Скот сдъвка храната си още два пъти и преглътна.

— Ще ми подадеш ли салатата, Блайд?

Мама подаде купата със салата на госпожа Парнел, а тя е постави пред Скот подчертано внимателно.

— Какво се е случило миналата година? — попита мама, за да запълни напрегнатото мълчание?

Госпожа Парнел махна небрежно с ръка.

— А, знаеш как е. Скот се забърка в неприятности, нищо необичайно. Нищо непознато, за която и да е майка на тийнейджър. — Тя се засмя, но някак изкуствено.

— Мамо! — обади се Скот предупредително.

— Знаете какви са момчетата — продължи да дърдори госпожа Парнел, размахвайки вилицата си. — Изобщо не мислят. Живеят за мига. Безразсъдни са. Радвай се, че имаш момиче, Блайд. О, божичко. Направо ми потичат лигите от това чесново хлебче, ще ми подадеш ли едно парче?

— Не трябваше да питам — промърмори мама и подаде хляба. — Страшно много се радвам, че се връщате в Колдуотър.

Госпожа Парнел закима енергично.

— И ние се радваме, че се връщаме благополучно.

Престанах да се храня и погледът ми зашари между госпожа Парнел и Скот, докато се мъчех да разбера какво става. Момчетата са си момчета, няма спор. Обаче не ми се връзваше настоятелното твърдение на госпожа Парнел, че проблемите на сина й са най-обикновени. Пък и бдителността на Скот към всяка дума, която излиза от устата на майка му, не ми помагаше да променя мнението си.

Убедена, че историята им си има и скрита страна, притиснах ръка към сърцето си и казах:

— О, Скот, нали не си се промъквал посред нощ да крадеш пътни знаци, които да окачваш в стаята си?

Госпожа Парнел избухна в неподправен смях, в който долових облекчение. Бинго. От каквито и неприятности да се беше отървал Скот, не бяха толкова безобидни като кражбата на пътни знаци. Нямах петдесет долара, но ако имах, бих ги заложила до последния цент, че проблемите на Скот ни най-малко не са обикновени.

— Е — поде мама с малко напрегната усмивка, — сигурна съм, че каквото и да се е случило, вече е минало. Колдуотър е прекрасно място за ново начало. Вече записа ли се в училището, Скот? Групите за някои от предметите се запълват бързо, особено за високото ниво.