Бека Фицпатрик - Кресчендо

Помъчих се тонът ми да й подскаже, че нещо не е наред, обаче не можех да споделя с мама. Тя мразеше Пач. Не би ми съчувствала. Не бих понесла облекчението и радостта в гласа й. Не сега.

— Нора!

— Добре де! Ще говоря с тях. — Затворих телефона си и го запратих в другия край на стаята.

Бавно слязох до входната врата и дръпнах резето. Младежът на прага беше висок и добре сложен — личеше си, понеже фланелката прилепваше към тялото му и натрапчиво рекламираше някакъв фитнес в Портланд. На дясното му ухо имаше сребърна халка, джинсите му бяха провиснали опасно ниско на хълбоците. Носеше розова бейзболна шапка с хавайски щампи, сякаш купена от магазин втора ръка — явно някаква неразбираема за странични хора шега, а слънчевите му очила ми напомниха за Хълк Хоган. Въпреки всичко той притежаваше някакво момчешко очарование.

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

— Ти сигурно си Нора.

— Ти сигурно си Скот.

Той влезе и свали тъмните си очила. Очите му огледаха коридора към кухнята и дневната.

— Къде е майка ти?

— Прибира се и носи вечерята.

— Какво ще ядем?

Не ми хареса това намекнато „ние“. Нямаше никакво „ние“. Имаше семейство Грей и семейство Парнел. Две самостоятелни единици, които просто се хранят на една маса една вечер.

Не отговорих и той продължи:

— Колдуотър е по-малко градче от местата, с които съм свикнал.

Скръстих ръце пред гърдите си.

— И е малко по-студено, отколкото в Портланд.

Той ме измери с поглед от глава до пети и се подсмихна едва-едва.

— Забелязах. — Той ме заобиколи, запъти се към кухнята и дръпна вратата на хладилника. — Имаш ли бира?

— Какво? Не.

Входната врата все още беше отворена и отвън се разнесоха гласове. Мама прекрачи прага, понесла два кафяви хартиени плика с покупки. След нея влезе закръглена жена с лоша къса прическа и с тежък розов грим.

— Нора, това е Лин Парнел — представи я мама. — Лин, това е Нора.

— Боже, боже — възкликна госпожа Парнел и плесна с ръце. — Много прилича на теб, нали, Блайд? И какви крака само! По-дълги от булевард „Лас Вегас“.

— Знам, че моментът не е подходящ — обадих се аз, — но не ми е добре и предпочитам да си полегна…

Прекъсна ме заплашителният поглед, с който ме стрелна мама. Отвърнах й със своя най-обиден от несправедливостите поглед.

— Скот наистина много е пораснал, нали, Нора? — попита ме мама.

— Много си наблюдателна.

Тя остави торбите на плота и се обърна към Скот:

— Двете с Нора сутринта с носталгия си спомняхме какви ги вършехте вие двамата преди време. Нора ми напомни, че си я карал да яде дървесни въшки.

Преди Скот да успее да се защити, се обадих аз:

— Всъщност ги изгаряше под лупа, не ме е карал да ги ям. Яхваше ме и ми стискаше носа, докато не остана без въздух и не отворя уста. После ги пъхаше вътре.

Мама и госпожа Парнел се спогледаха светкавично.

— Скот винаги е бил много убедителен — побърза да отбележи госпожа Парнел. — В състояние е да уговори хората да направят неща, за които дори през ум не им минава. Просто го умее. Уговори ме да му купя форд „Мустанг“ 1966 в идеално състояние. Разбира се, уцели подходящ момент, когато се чувствах виновна заради развода.

— Е… — намеси се Скот и се почеса по гърдите. Бицепсът му играеше впечатляващо, докато се чешеше, но той сигурно си го знаеше. — Какво има за вечеря?

— Лазаня, чеснови хлебчета и желирана салата — оповести мама усмихнато. — Нора приготви салатата.

Това беше новина за мен.

— Така ли?

— Ти купи желето — напомни ми тя.

— Това не се брои.

— Нора приготви салатата — увери мама Скот. — Мисля, че всичко е готово. Да сядаме на масата?

Настанихме се, хванахме се за ръце и мама благослови храната.

— Що за апартаменти се предлагат тук? — попита госпожа Парнел, разряза лазанята и сложи първото парче в чинията на Скот. — Какъв наем да очаквам за апартамент с две спални и две бани?

— Зависи в какво състояние го искаш — отговори мама. — Почти всичко в тази част на града е построено преди 1900 година и си личи. Когато се оженихме, с Харисън огледахме няколко евтини апартамента с две спални, но все имаше някакъв проблем — дупки по стените, хлебарки или пък жилищата бяха далеч от парка. И понеже бях бременна, решихме, че ни трябва нещо по-голямо. Тази къща се предлагаше от осемнайсет месеца, затова успяхме да я спазарим за добра цена, направо не можехме да повярваме. — Тя се огледа. — С Харисън смятахме да я ремонтираме основно някой ден, но… е, после той… знаете… — наведе глава тя.