Бека Фицпатрик - Кресчендо

Госпожа Парнел кимна.

— Поло значи. Ето това е типичен спорт за Мейн.

— Не, играе пул… билярд — поправи я мама малко притеснено.

Госпожа Парнел наклони глава, сякаш не беше сигурна, че е чула правилно.

— Залите за билярд са основните бърлоги на бандите — отсече тя накрая. — Знаете ли какво гледах в „Закон и ред“? Богати младежи от висшата класа управляваха билярдните зали в квартала точно като казината в Лас Вегас. Най-добре дръж под око този твой Пач, Нора. Може да крие от теб някои неща. Може да има тъмна страна.

— Той не е член на банда — повторих сигурно за милионен път и направих всичко възможно да запазя вежливия тон.

Но още щом изрекох думите, си дадох сметка, че няма как да съм сигурна дали Пач не е членува в банда. Група паднали ангели брои ли се за банда? Не знаех много за миналото му, особено за времето, преди да се запознаем…

— Ще видим — замислено отбеляза госпожа Парнел, — ще видим.

Час по-късно храната беше изядена, съдовете — измити, госпожа Парнел най-сетне тръгна да търси Скот и аз се оттеглих в стаята си. Мобилният ми лежеше на пода с екранчето нагоре и веднага видях, че нямам съобщения или пропуснати обаждания.

Устната ми потръпна и притиснах силно основата на дланите си към очите, за да спра сълзите, които вече замъгляваха зрението ми. Исках да отклоня мислите си от ужасните неща, които бях наговорила на Пач, и се помъчих мислено да изнамеря начин да изгладя нещата. Архангелите не можеха да ни забранят да разговаряме или да се виждаме — Пач все пак беше моят ангел пазител. Той трябваше да остане в живота ми. Щяхме да продължим да правим онова, което винаги сме правили. След няколко дни, когато се отърсим от първата, си истинска кавга, положението щеше да се нормализира. Пък и защо да се тревожа за бъдещето си? Всичко щеше да се подреди, когато му дойде времето. Не се налагаше да планирам целия си живот веднага.

Едно нещо обаче не се връзваше. През последните два месеца с Пач демонстрирахме чувствата си открито, без никакви задръжки. Защо изведнъж се бе притеснил за архангелите?

Мама надникна в стаята ми.

— Отивам да купя някои тоалетни принадлежности за пътуването си утре. Няма да се бавя. Трябва ли ти нещо от магазина?

Забелязах, че изобщо не повдигна темата за Скот като евентуално гадже. Явно съмнителното му минало беше осуетило сватовническите й мераци.

— Не, благодаря.

Тя понечи да затвори вратата, но спря.

— Имаме проблем. Изпуснах се пред Лин, че нямаш кола. Тя предложи Скот да те кара на лятното училище. Помъчих се да я убедя, че не се налага, но тя явно реши, че просто се притеснявам да не ангажираме Скот. Каза, че може да му се отплатиш за отделеното време, като утре го разведеш из Колдуотър.

— Ви ме кара до училище.

— Споменах й, но тя не искаше и да чуе. Може би е най-добре ти да обясниш направо на Скот. Благодари му за предложението, но му кажи, че вече имаш кой да те кара.

Точно това ми трябваше. Още общуване със Скот.

— Бих искала Ви да продължи да те кара — бавно додаде мама. — Всъщност, ако Скот се отбие, докато не съм в града тази седмица, най-добре стой на разстояние.

— Нямаш му доверие ли?

— Не го познаваме добре — предпазливо отговори тя.

— Но нали със Скот бяхме приятели, забрави ли?

Мама ме изгледа многозначително.

— Това беше отдавна. Нещата се променят.

Че аз какво казвам!

— Просто искам да разузная малко повече за Скот, преди да започнеш да прекарваш времето си с него — продължи тя. — Когато се върна, ще видя какво мога да изкопча.

Е, това беше неочакван обрат.

— Ще изровиш мръсните му тайни ли?

— С Лин сме добре приятелки, а тя е подложена на огромен стрес. Може би се нуждае от човек, на когото да се довери. — Мама се приближи към тоалетката ми, изстиска малко от лосиона ми за ръце върху дланта си и разтри ръце. — Ако тя ни натрапва Скот, просто няма да я слушам.

— Ако това ще помогне на тезата ти, че той не става, ще ти призная, че поведението му тази вечер ми се стори доста странно.

— Родителите му току-що са се развели — каза мама все така предпазливо неутрално. — Сигурна съм, че е преминал през доста сътресения. Трудно е да изгубиш родител.

На мен ли го казва!

— Търгът свършва в сряда следобед, така че би трябвало вечерта да съм се прибрала. Ви ще пренощува тук утре вечер, нали?

— Да — отговорих, но едва сега си спомних, че не съм го обсъдила с Ви, макар да не допусках, че може да възникне проблем. — Между другото, мисля да започна работа. — Най-добре да й го кажа направо, понеже с малко късмет се надявах да съм си намерила работа преди завръщането й.