Бека Фицпатрик - Кресчендо

Ангелче?

Вдигнах очи, когато Пач мислено ме повика.

Каквато и да е близост с теб е по-добра от нищо. Няма да те изгубя. Той замълча и за пръв път, откакто го познавах, в очите му премина сянка на тревога. Но веднъж вече се провалих. Ако дам на архангелите дори най-малкия повод да се усъмнят, че съм влюбен в теб, ще ме изпратят в пъкъла. Завинаги.

Новината ме блъсна като ритник в корема.

— Моля?

Аз съм ангел пазител или поне така ми казаха, само че архангелите не ми вярват. Нямам никакви привилегии, никакво право на уединение. Двама архангели ме притиснаха снощи на разговор и си тръгнах с усещането, че им се иска отново да се провиня. Каквато и да е причината, са решили да предприемат мерки срещу мен. Търсят си извинение да се избавят от мен. В изпитателен срок съм и ако оплета конците, историята ми няма да има щастлив финал.

Вперих поглед в него, понеже смятах, че преувеличава, че не е възможно нещата да са чак толкова зле, но щом зърнах изражението му, разбрах, че е никога не е бил толкова сериозен.

— И сега какво? — запитах се на глас.

Вместо да ми отговори, Пач въздъхна отчаяно. Истината била, че цялата работа ще свърши зле. Колкото и да се пазим, да отстъпваме и да извръщаме поглед на другата страна, съвсем скоро животът ни ще стане на пух и прах. Какво ще стане, когато завърша и замина за колежа? Какво ще стане, когато замина на мечтаната си работа в другия край на страната? Ами когато дойде време да се омъжа и да имам деца? За никого не било добре, че с всеки изминал ден все повече се влюбвам в Пач. Наистина ли съм искала да продължавам така, при положение, че това води единствено към разруха?

За един кратък миг ми се стори, че знам отговора — да се откажа от мечтите си. Съвсем просто беше. Затворих очи и се отказах от мечтите си — все едно бяха балони на дълги и тънки панделки. Дори не бих могла да съм сигурна, че ще се сбъднат. А ако се сбъднеха, не исках да прекарам остатъка от живота си самичка и измъчвана от мисълта, че каквото и да бях постигнала, то не означава нищо без Пач.

И тогава ужасено проумях, че нито един от двама ни не би могъл да се откаже от всичко. Моят живот щеше да продължи да се развива към бъдещето и аз нямах власт да го спра. Пач щеше завинаги да си остане ангел, щеше да продължи цикъла, в който се въртеше, откакто беше паднал.

— Можем ли да направим нещо? — попитах.

— Работя по въпроса.

С други думи, нямаше решение. Намирахме се в задънена улица — архангелите ни притискаха и бъдещите ни животи се бяха устремили в коренно различни посоки.

— Искам да сложа край — промълвих тихо. Съзнавах, че не съм честна — предпазвах себе си. Но имах ли друга алтернатива? Не биваше да дам на Пач възможност да ме разубеди. Трябваше да направя онова, което е най-добро за двама ни. Не можех да стоя тук и да стискам зъби, докато онова, на което най-много държах, чезнеше с всеки изминал ден. Не биваше да показвам колко го обичам, след като това само щеше да направи изхода невъзможен. И най-вече, не исках да бъда причината Пач да изгуби всичко, което се бе мъчил да постигне. Ако архангелите търсеха повод да го прогонят завинаги, аз само ги улеснявах.

Пач впери поглед в мен, сякаш не разбираше дали говоря сериозно.

— Така ли? Искаш да сложиш край? Ти получи възможност да обясниш, макар да не ти вярвам, между другото, а сега, когато е мой ред, очакваш просто да приема решението ти и да си тръгна, така ли?

Кръстосах ръце, стиснах си лактите и се извърнах.

— Не можеш да ме принудиш да остана във връзка, която не желая.

Той ме измери с гневен поглед:

— Може ли да го обсъдим?

— Ако толкова искаш да говориш, кажи ми какво търсеше пред къщата на Марси снощи. — Пач обаче имаше право. Не ставаше дума за Марси. Аз просто бях разстроена заради сделката, която съдбата и стечението на обстоятелствата ни предлагаха.

Той разтри лицето си с ръце и се засмя тихо и мрачно.

— Ако снощи бях отишла у Риксън, ти щеше да се чудиш какво става, нали? — изстрелях в отговор.

— Не — отговори той опасно тихо. — Имам ти доверие.

Понеже се боях, че решителността ми ще се стопи, ако не действам незабавно, аз го блъснах в гърдите с длан и го избутах назад.

— Върви си — наредих с дрезгав от напиращите сълзи глас. — Трябва да свърша други неща през живота си. Неща, които не са свързани с теб. Чака ме колеж, работа. Няма да се откажа от всичко заради нещо, на което не е писано да стане.

Пач потръпна.

— Наистина ли искаш това?