Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

— Приемам извинението.

— Трябва да отидем в мола — предложи тя. — Изпитвам неудържимо желание да си купя обувки. Много обувки. Нуждаем се от добрата стара шопинг терапия.

Звънецът на входната врата звънна и аз погледнах часовника си.

— Трябва да дам показания на полицията за случилото се снощи, но после ще ти се обадя.

— Снощи ли? — паникьоса се Ви. — Знаят ли, че си била в училището? Нали не си им казала моето име?

— Всъщност по-рано снощи се случи нещо. — Нещо на име Дабрия. — Скоро ще ти се обадя — обещах и затворих, преди да се наложи да я излъжа отново.

Закуцуках по коридора, но успях да стигна само до горната площадка на стълбите, когато видях кого е поканила вътре мама.

Детективи Холстик и Басо.

Поведе ги към дневната и макар детектив Холстик да се отпусна тежко на канапето, детектив Басо остана прав. Беше с гръб към мен, но едното стъпало изскърца, докато слизах, и той се извърна.

— Нора Грей — каза той строго по полицейски. — Отново се срещаме.

Мама примигна.

— Познавате ли се?

— Дъщеря ви води вълнуващ живот. Май идваме всяка седмица.

Мама ме погледна въпросително, а аз свих неразбиращо рамене — полицейски хумор.

— Е, Нора, защо не седнеш и не ни разкажеш какво се случи? — предложи детектив Холстик.

Седнах в едно плюшено кресло срещу канапето.

— Малко преди девет часа снощи бях в кухнята и пиех топъл шоколад, когато се появи госпожица Грийн, училищната психоложка.

— Просто влезе в къщата, така ли? — попита детектив Басо.

— Каза ми, че у мен имало нещо, което й трябва, и тогава аз избягах горе и се заключих в голямата спалня.

— Чакай малко — прекъсна ме детектив Басо. — Какво й е трябвало?

— Не ми каза, но спомена, че не е истински психолог. Призна, че използвала работата си, за да шпионира учениците. — Изгледах всички поред. — Тя е луда, ясно?

Детективите се спогледаха.

— Ще пусна името й в системата и ще видя какво ще излезе — каза детектив Холстик и се надигна.

— Да изясним положението — поде детектив Басо. — Обвинила те е, че си откраднала нещо нейно, но не е казала какво?

Поредният деликатен въпрос.

— Беше в истерия. Разбрах само половината от думите й. Избягах в голямата спалня и се заключих там, но тя строши вратата. Криех се в комина на камината и я слушах как ме заплашва, че ще изгори къщата стая по стая, за да ме намери. После запали огън. Насред стаята.

— С какво запали огъня? — попита мама.

— Не можах да видя. Бях в комина.

— Това е лудост — поклати глава детектив Басо. — Никога не съм виждал подобно нещо.

— Ще се появи ли отново? — попита мама детективите, доближи се зад мен и покровителствено положи ръце на раменете ми. — Нора в безопасност ли е?

— Може би не е лоша идея да си сложите аларма. — Детектив Басо отвори портфейла си и подаде на мама визитна картичка. — Гарантирам за тези момчета. Кажете, че аз ви пращам, и ще ви направят отстъпка.

Няколко часа, след като детективите си тръгнаха, на вратата се звънна.

— Сигурно са от фирмата за алармата — пресрещна ме в коридора мама. — Обадих се и казаха, че още днес ще изпратят някого. Не мога да понеса мисълта да спим тук, докато не намерят госпожица Грийн и не я затворят някъде. От училището не са ли си направили труда да проверят препоръките й? — Тя отвори вратата и се оказа, че на верандата е Пач. Носеше избелели дънки и прилепнала бяла фланелка, а в лявата си ръка стискаше кутия с инструменти.

— Добър ден, госпожо Грей.

— Пач?… — Не можех точно да определя какъв е тонът на мама. Изненада, примесена със смущение. — Идваш да види Нора ли?

Пач се усмихна.

— Тук съм, за да огледам къщата ви за новата алармена инсталация.

— Ти не работеше ли друго? — попита мама. — Мислех, че разчистваш масите в „Бордърлайн“.

— Започнах нова работа. — Пач прикова поглед върху мен и аз усетих топлина на най-различни места. Всъщност бях опасно близо да вдигна температура. — Ще излезеш ли за минутка? — попита ме той.

Последвах го до мотора.

— Имаме да говорим за още много неща — казах.

— Да говорим ли? — Пач поклати глава, а очите му бяха изпълнени с желание. „Целувка“, прошепна той в мислите ми.

Не беше въпрос, а предупреждение. Ухили се широко, когато не се възпротивих, и сведе устни към моите. Първото докосване беше само допир и нищо повече. Подканяща и изкусителна мекота. Облизах устни и усмивката на Пач стана по-широка.

— Още?

Зарових пръсти в косата му и го притеглих по-близо.