Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

— Мога да летя — ухили се Пач.

О, да. Добре.

— Полицията и пожарната идваха — осведоми ме Пач. — Голямата спалня се нуждае от основен ремонт, но спряха пожара. От полицията ще дойдат пак. Искат да ти зададат няколко въпроса. Ако съм прав, вече са опитвали да те намерят на мобилния, от който си ги повикала.

— Джулс ми го взе.

Той кимна.

— Така и предполагах. Не ме интересува какво ще разкажеш на полицията, но ще съм ти благодарен да не ме намесваш. — Той отвори прозореца на спалнята. — И последно, Ви доведе полицията навреме. Санитарите спасиха Елиът. В болница е, но ще се оправи.

В дъното на коридора на първия етаж чух затварянето на входната врата. Мама беше в къщата.

— Нора? — провикна се тя. Метна чантата и ключовете си върху празната масичка. Високите й токчета зачаткаха по дървените подове почти тичешком. — Нора! Има полицейска лента пред входната врата. Какво се е случило?

Погледнах към прозореца. Пач беше изчезнал, но едно-единствено черно перо беше залепнало за външното стъкло, мокро от снощния дъжд. Или пък беше ангелско вълшебство.

Долу мама запали лампите в коридора и под вратата на спалнята ми се процеди слаба светлина. Притаих дъх и започнах да броя секундите, допускайки, че има още две, преди тя да…

Изпищя.

— Нора! Какво се е случило с перилата?

Добре че още не беше видяла спалнята.

Небето беше съвършено пречистено синьо. Слънцето тъкмо започваше да се разлива на хоризонта. Беше понеделник, нов ден, а ужасите от последните двайсет и четири часа бяха зад гърба ми. Бях спала пет часа и се чувствах забележително освежена, ако не броим болката по цялото ми тяло от това, че смъртта ме беше засмукала, а после ме беше изплюла. Не исках да помрачавам мига, като си припомням, че полицаите щяха да пристигнат всеки момент, за да вземат показанията ми за събитията от снощи. Все още не бях решила какво ще им кажа.

Отидох до банята боса и по нощница — като мислено възпрях въпроса как така съм преоблечена в нощница, след като най-вероятно съм носела дрехи, когато Пач ме е докарал в къщата — и бързо се измих. Наплисках лицето си със студена вода, измих си зъбите, укротих косата си, като я привързах с ластик. Извадих чиста риза и джинси.

Звъннах на Ви.

— Как си? — попитах.

— Добре. А ти?

— Добре.

Мълчание.

— Добре де — забързано поде Ви, — още съм адски уплашена, а ти?

— И аз.

— Пач ми се обади посред нощ. Каза ми, че Джулс е свършил доста зле, но ти си добре.

— Наистина ли? Пач ти се е обадил?

— Обади ми се от джипа. Каза, че ти спиш на задната седалка и че те кара у вас. Тъкмо минавал покрай училището, когато чул писък. Намерил те в гимнастическия салон, припаднала от болка. После вдигнал поглед и видял Джулс да лети от гредата. Предполагаше, че Джулс просто се е пречупил, че не е понесъл товара на вината, задето те е тормозил.

Не съзнавах, че съм притаила дъх, докато не вдишах отново. Явно Пач беше подправил някои подробности.

— Знаеш, че няма да се вържа — продължи Ви. — Знаеш, че според мен Пач е убил Джулс.

На мястото на Ви вероятно и аз щях да смятам така.

— А какво мисли полицията?

— Пусни си телевизора. В момента има репортаж на пети канал. Казват, че Джулс проникнал в училището с взлом и скочил. Представят го като трагично юношеско самоубийство. Молят всеки, който има някаква информация, да позвъни на горещата линия, изписана долу на екрана.

— Ти какво каза на полицията, когато им се обади за пръв път?

— Бях уплашена. Не исках да ме арестуват за влизане с взлом, затова се обадих анонимно от уличен телефон.

— Е, след като полицията го смята за самоубийство, значи точно това се е случило. В крайна сметка живеем в съвременна Америка. Криминалистите ще се произнесат.

— Криеш нещо от мен — отбеляза Ви. — Какво се случи всъщност, след като аз се махнах?

Точно това беше трудната част. Ви беше най-добрата ми приятелка и двете си бяхме обещали да нямаме тайни. Само че някои неща просто са необясними. Фактът, че Пач е бивш паднал ангел, превърнал се в ангел-пазител, беше на челно място в този списък. Веднага след това се нареждаше фактът, че бях скочила от покривна греда и бях умряла, но днес отново бях жива.

— Помня, че Джулс ме притисна в салона — казах. — Разказа ми за цялата болка и страх, които ще ме накара да изпитам. Нататък всичко ми е като в мъгла.

— Твърде късно ли е да ти се извиня? — попита Ви и гласът й звучеше по-искрено, отколкото когато и да било в нашето приятелство. — Оказа се права за Джулс и за Елиът.