Нийл Геймън - Книга за гробището

По залез-слънце, точно преди Сайлъс да се събуди, Ник бе там и чакаше.

Наставникът му умееше да обяснява нещата ясно, разбираемо и толкова просто, колкото бе необходимо, за да може Ник да ги разбере.

— Не бива да излизаш от гробището — между другото, казва се „не бива“, не „не бивам“ — защото само в гробището си в безопасност. Тук живееш, тук са тези, които те обичат, а навън не е безопасно за теб. Все още не е.

— Но ти излизаш навън всяка нощ.

— Аз съм безкрайно по-стар от теб, хлапе, и съм в безопасност където и да отида.

— Аз също.

— Ще ми се да беше така, но докато си в гробището, нищо не те заплашва.

Или:

— Как да направиш това ли? Някои умения се постигат с обучение, други — с упражнение, а трети — с времето. Ще усвоиш това умение, ако учиш. Скоро ще овладееш Сливането, Плъзгането и Съноброденето. А някои умения не са по силите на живите, за тях ще трябва да почакаш малко повече. Аз обаче съм сигурен, че ще ги овладееш, когато му дойде времето.

— Дадена ти е Свободата на гробището — говореше му Сайлъс, — така че гробището се грижи за теб. Докато си тук, виждаш в тъмното, можеш да вървиш по пътеки, по които живите не могат да ходят и техните очи ще се плъзгат от теб, без да те забелязват. На мен също ми е дадена Свободата на гробището, въпреки че в моя случай тя ми носи единствено правото на обитание.

— Искам да съм като теб — заяви Ник и издаде напред долната си устна.

— Не! — твърдо отвърна Сайлъс. — Не искаш.

Или:

— Кой лежи там ли? Знаеш ли, Ник, в повечето случаи пише на надгробния камък. Можеш ли да четеш вече? Знаеш ли азбуката?

— Кое да знам?

Сайлъс поклати глава, но не каза нищо. Докато бяха живи господин и госпожа Оуенс не се занимаваха много с четене, а сега в гробището нямаше буквари.

Следващата нощ Сайлъс се появи пред уютния гроб на Оуенсови с три дебели книги. Двете бяха ярки и шарени буквари („А“ като „агънце“, „Б“ като „бонбон“), а третата — „Котарак с шапка“ 2 2 „Котарак с шапка“ е най-известната книга на Тиодор Гайзъл Зюс (1904–1991) — емблематичен за Америка детски писател и карикатурист (бел.пр.) .

Носеше също листа и кутия пастели. После тръгна с Ник из гробището, като поставяше пръстчетата на момчето върху най-новите и най-четливите надгробни камъни и плочи. Така го учеше да намира буквите от азбуката. Започнаха с островърхата кула на главното „А“.

Сайлъс даде на Ник задача да открие в гробището всяка буква от азбуката и момчето я изпълни с гордост, като откри надгробния камък на Изикиял Улмсли, вграден в стената на стария параклис.

Наставникът му беше много доволен.

Всеки ден Ник взимаше лист и пастели, обикаляше из гробището и преписваше колкото може по-добре имена, думи и цифри. Всяка вечер, преди Сайлъс да тръгне по своите дела, Ник го караше да му обясни какво е написал и да му преведе латинските думи и изрази, които объркваха Оуенсови.

Беше слънчев ден, пчелите прелитаха над цветята в гробището, като поспираха над прещипа и синчеца с монотонно лениво бръмчене. Ник лежеше под пролетното слънце и гледаше как един бронзов бръмбар пълзи върху камъка на Дж. Рийдър, жена му Доркас и сина им Себастиян (Fidelis ad Mortem).

Ник вече бе преписал надписа и мислеше само за бръмбара, когато някой каза:

— Хей, момче! Какво правиш?

Ник вдигна очи. До прещиповия храст стоеше някой и го гледаше.

— Нищо — отвърна Ник и изплези език.

Лицето от другата страна на храста в миг се превърна на чудовище с изплезен език и изскочили очи, а после отново стана момичешко.

— Това беше много добре — каза Ник впечатлен.

— Мога да правя страхотни физиономии — обясни момичето. — Виж тази!

Тя бутна върха на носа си нагоре, разтегли уста в огромна доволна усмивка, присви очи и изду бузи.

— Знаеш ли какво е това? — попита момичето.

— Не.

— Прасе, глупчо!

— Аха — замисли се Ник. — Значи като „П“ за „прасе?“

— Точно така! Почакай!

Момичето прескочи прещипа и застана до Ник. Момчето се изправи. Тя беше малко по-голяма от него, съвсем малко по-висока и бе облечена в ярки цветове — жълто, розово и оранжево. Ник, в своя сив саван, се почувства старомоден и неугледен.

— На колко години си? — попита момичето. — Какво правиш тук? Тук ли живееш? Как се казваш?

— Не знам — отвърна Ник.

— Не знаеш как се казваш? — удиви се момичето. — Разбира се, че знаеш, всеки си знае името. Мошеник!

— Знам как се казвам — каза Ник. — И знам какво правя тук. Но не знам другото, за което попита.