Лиан Хърн - Началото

Когато беше буден, не можеше да повярва, че Такеши е мъртъв. Чуваше стъпките му, гласа му, виждаше силуета му навсякъде. Такеши сякаш бе въплътен във всеки предмет в тази къща, във всяка вещ. Беше седял там, беше пил от онази купичка, беше си играл с това сламено конче като дете. Всеки ъгъл от градината пазеше следите му, както и улицата, речният бряг, целият град.

Търсейки някаква дейност, която да го разсее, той си помисли, че е добре да провери конете, след като Такеши вече го нямаше, за да се грижи за тях, и завари Мори Хироки, който се бе заел да ги наглежда. Те си пасяха невъзмутимо. Шигеру с облекчение видя сивия кон с черна грива и опашка — Раку, който винаги щеше да му напомня за брат му, както и черния кон от същата кобила като неговия собствен — Кю.

— Къде е дорестият? — попита той Хироки.

— Такеши го взе — отвърна момчето. — Пошегува се, че Раку твърде много се познавал, а Кури бил по-добро прикритие.

— Значи повече няма да го видим — рече Шигеру. — И да е оцелял, някой вече го е откраднал.

— Жалко. Такъв умен кон! А и Такеши го беше научил на много неща! — без да откъсва поглед от конете, Хироки добави: — Смъртта му е ужасна загуба.

— Толкова много от нас вече ги няма — рече Шигеру. Толкова много от момчетата, които бяха участвали в битките с камъни.

Две седмици по-късно, когато бе започнал да възвръща физическите си сили, пристигна Чийо и каза, че е дошъл пратеник от Ямагата.

— Казах му да ми даде писмото, но той твърди, че ще го връчи единствено на вас. Рекох му, че владетелят Отори не приема коняри, но той не иска да си тръгне.

— Каза ли си името?

— Курода или нещо подобно.

— Прати ми го — рече Шигеру. — Донеси вино и се погрижи никой да не ни безпокои.

Мъжът влезе в стаята, коленичи пред него и го поздрави. Гласът му бе на неук човек, диалектът — този на Ямагата. Чийо бе права — той имаше вид на коняр, може би на бивш войник пешак, с белег от някогашна рана над китката на лявата ръка, но Шигеру знаеше, че е от Племето, знаеше, че под дрехите си има татуировки в стила на Курода, както му бе обяснила Шизука, без съмнение умееше да става невидим и да се превъплъщава до неузнаваемост.

— Муто Кенджи ви праща поздрави — рече Курода. — Написал ви е писмо — той измъкна от пазвата си един свитък и му го подаде. Шигеру го разгърна и позна печата — старовремския начин, по който се изписваше „лисугер“.

— Предаде ми и всичко, което бе успял да установи. От своя страна аз също вече разполагах с някои подробности — добави Курода с непроницаемо изражение и безизразен глас. — Щом свършите да четете, можете да ми зададете въпроси.

— Ти там ли беше? — попита незабавно Шигеру.

— В Ямагата. Научих за произшествието почти веднага, но чак няколко дни по-късно стана ясно, че убитият е господарят Такеши. Бил облечен в одежди за път, всички, които го съпровождали, намерили смъртта си вътре в къщата. Изглежда, Тохан са я обградили и са я подпалили. Вашият брат успял да избяга от пламъците, но бил посечен отвън.

Шигеру започна да чете писмото със сковано лице, оставил другите въпроси за по-късно, когато щеше да е в състояние да говори, без да се разплаче. Щом свърши, в стаята настъпи тежко мълчание. Цикадите жужаха, реката отвън ромолеше, отдръпвайки водите си. Накрая Шигеру заяви спокойно и безпристрастно:

— Кенджи пише, че по-рано имало някаква схватка пред една от странноприемниците?

— Група нисши войници на Тохан го предизвиквали и оскърбявали. Той самият не бил пиян, но всички останали се наливали от доста време. Тохан често действат по този начин в Ямагата — перчат се из града, държат се като завоеватели и всеки път завършват с хули към клана Отори… и — простете — най-вече към владетеля Шигеру. Господарят Такеши търпял, докато му било възможно, но накрая неизбежно се стигнало до бой — шестима или седмина срещу един. След като господарят Такеши убил двама от тях, останалите избягали… — той замълча за момент. — Изглежда, е бил истински майстор на меча.

— Да — рече Шигеру отривисто, спомняйки си силата и елегантността, с които младежът боравеше с оръжието.

— Върнал се в къщата, където бил отседнал… заедно с едно момиче, много красиво, едва седемнайсетгодишно… певица.

— Предполагам, че и тя е мъртва?

— Да, както и цялото й семейство. Тохан твърдели, че са от Скритите, но всички в Ямагата знаят, че това не е истина.

— Сигурно ли е, че войниците са били от Тохан?

— Носели герба с тройния дъбов лист и пристигнали от Инуяма. Забранили на всички да местят тялото на господаря Такеши… всъщност никой не знаел, че това е той, но някакъв търговец от Хаги, който бил по работа в Ямагата, го познал. Веднага разгласил вестта, отишъл лично в крепостта и поискал да му предадат тялото. Това лято горещините са големи. Господарят Такеши трябвало да бъде погребан. Търговецът незабавно откарал тялото в Тераяма. Естествено, убийците били ужасени — те нямали представа, че са убили брата на владетеля Отори. Предали се на владетеля в крепостта, умолявайки единствено да им бъде позволено сами да сложат край на живота си, но владетелят ги посъветвал да се върнат в Инуяма и лично да уведомят Ийда за станалото.