Ейдриън Чайковски: Разединени равнини

И тогава Те Беро му изложи двата плана. Първият беше директен и конвенционален, но вторият беше забележително хитроумен и толкова едромащабен, че в първия миг Талрик зяпна невярващо.

— Ще се справя — увери той мухоида.

„Облачен“ все така се носеше скорострелно и невидимо над Равнините, опнали се далече под тях.

Стигна до Колегиум без проблеми и влезе в града малко преди обяд — онова мързеливо време, когато всички сякаш дремваха за кратко. Колегиум имаше бели крепостни стени, но портите му бяха затваряни за последно преди двайсет години, когато мравкоидите от Век си бяха наумили да прилапат този град на бръмбарородни. Край портите седеше страж, стар бръмбар, който дремеше на свой ред. Колегиум беше гостоприемен град. Ако не беше такъв, не би бил толкова лесна плячка.

Когато беше тук за последно, Талрик остана само два дни, след което го натовариха на летало с фиксирани криле по дирите на Стенуолд Трудан и въздушния кораб „Небесен“. Спомнил си това, той се огледа с надеждата да зърне летището — може би огромният дирижабъл беше привързан и днес там, — но стените бяха твърде високи, а сградите надвисваха над него, повечето на три етажа, а в по-бедните квартали — на четири и на пет. Талрик знаеше, че Империята има много какво да научи тук. Колегуимските бедни проклинаха съдбата си, оплакваха се и завиждаха, но нямаха представа как живеят бедните в Хелерон или в Империята, или робите в безчет други градове.

„Ако унищожим Колегиум, няма ли да загубим завинаги онова, което пламъците ще погълнат?“ Защото въпросът не беше просто да препишеш тайна, скрита в някоя от безбройните книги, изпълнили рафтовете на библиотеката в Академията. Ставаше въпрос за начин на живот, за едно положително явление, а като всички положителни явления и то би трябвало да премине под властта на Империята. Гражданите на Империята би трябвало да се възползват от знанията на мъжете и жените, съградили това място.

Вторият план, разяснен му от Те Беро, щеше да унищожи всичко това. Но заповедите са си заповеди.

Семенцето на негодувание, което растеше в него от известно време, сега се размърда по познатия начин, но той бързо го усмири. Щом Империята иска нещата да станат така, значи така ще станат. Той беше верен на Империята.

Спря толкова рязко, че двама мъже, помъкнали голям сандък, налетяха отгоре му и го наругаха, преди да продължат.

„Каква еретична мисъл.“ Мисъл, която е добре да криеш надълбоко в главата си. Защото дори зачатъкът на мисълта, че да си верен на Империята и на нейното по-добро бъдеще не е същото като да си верен на императорските укази или на плановете на Рекеф… е, такива мисли за нула време можеха да те опнат на масата за разпити. Беше се разминал със заслужено наказание заради провала си в Хелерон и би било глупаво да се отдава на подобни мисли сега, мисли, които си търсеха белята.

Но нейде в тъмните кьошета на главата му мисълта се обърна на хълбок и зачака следващия удобен момент да надигне глава.

И преди него в Колегиум бе имало агенти на Рекеф, разбира се. Докато вътрешният отдел на тайната имперска служба преследваше изменниците на родна почва, основна задача на външния беше да внедрява шпиони и да вербува информатори в градовете на Равнините. При последното си пребиваване тук Талрик се беше свързал с тях, но мрежите им бяха на четири години, а в шпионския занаят четири години бездействие бяха твърде много. Сега Талрик разпрати мухородни куриери из целия град да разнесат невинни писъмца с кодови думи като капки отрова във вино. Мъжете и жените, които Рекеф беше внедрил в града, вече от доста време си живееха спокойно живота. Сега на безгрижното им съществуване се слагаше край. Сега Талрик ги викаше.

Срещна се с тях в долнопробна моряшка кръчма близо до доковете, толкова близо, че през прозорците долиташе скърцането на корабен такелаж. На такива места хората бързо забравяха кой с кого се е срещал и по каква работа — и толкова по-добре, разбира се. Защото четиримата бяха странна гледка.

Най-старши сред тях беше един лейтенант от Рекеф, и когато на Талрик му бяха потрябвали двама платени убийци, които да сгащят Стенуолд Трудан в дома му, той се беше обърнал именно към него — лейтенант Граф, чистокръвен поданик на Империята, който се подвизаваше в Колегиум като доставчик в бизнеса с хладни оръжия. На местен жаргон това означаваше, че осъществява връзката между наемни биячи от всякакъв род и евентуални клиенти, а това осигуряваше на Талрик идеалното предмостие за сегашната му мисия. Граф беше слаб мъж с лице, загрозено от дълъг белег — от веждата чак до брадичката. Талрик знаеше, че белегът му е спомен от младежки дуел в Бойното братство. На мястото на пресеченото от белега око имаше тъмно стъклено топче.