Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Те Беро беше опитен агент, полезен човек, а и знаеше много за хората на Рейнер и за техните операции. Близо десетница бе споделял информацията си със своите нови приятели, докато гърлото му не прегракна от говорене, а те бяха записали всяка казана дума. Накрая, след като изля всичко, с което можеше да откупи живота си, той се остави на тяхната милост.

— Нека работя за вас — примоли се на хората на Максин. — Готов съм на всичко, за да ви бъда полезен. — „Само не ме отхвърляйте. Не искам да се превърна в поредното заличено име от архивите на Рекеф“, молеше усърдно и в мислите си.

Дали неговата поява беше дала идеята за тази конкретна мисия, или мисията е била вече планирана, а неговият богат опит го бе превърнал в идеалния агент за нея, Те Беро можеше само да гадае. Така или иначе, ден по-късно вече го бяха натоварили за Хелерон с подробни инструкции и с изричната уговорка, че по-нататъшната му съдба ще зависи от успеха на начинанието.

Жизнено важно беше да се докаже като професионалист. Наредили му бяха да вербува агенти и той го беше направил — възобновил беше старите си връзки и благодарение на тях се добра до четирима способни наемници от градската гмеж на Хелерон. Сега те бяха дошли за среща в самостоятелната стая, която Те Беро държеше в прилична таверна на мухородни. Единственият му проблем беше самото естество на получените инструкции и като гледаше сега коравите лица на наемниците, той се боеше, че или ще го ступат, или ще му се изсмеят. А не биваше да се смеят. Внушено му бе, че колкото и странна да изглежда на пръв поглед задачата, тя е изключително важна. И че от успеха на неговото дребно начинание зависи много.

— Такива са заповедите и не смятам да се извинявам за тях. Идват от самата столица, от самия дворец всъщност, а вие си мислете каквото искате — каза Те Беро, после вдигна рамене и разпери ръце. — В частна колекция в Колегиум има един предмет. Малка кутия със страна не повече от петнайсет сантиметра. Не може да се отвори или поне вие не бива да я отваряте, ако ви е мил животът. Кутията е покрита с изящна дърворезба — лози, клонки, листа с абстрактен рисунък. С по-подробно описание не разполагаме, но ме увериха, че лесно ще познаете предмета. Като се има предвид местоположението му и необходимите за откриването му умения, задачата е преценена като неподходяща за редовната армия. Още повече че докато вие пристигнете в Колегиум, градът може да е в състояние на хаос, което да затрудни допълнително достъпа. Затова Империята разчита на вашите услуги, като хора независими.

— Наемници — поправи го Гавед. — Нека не размахваме знамена, на които нямаме право. — Той беше единственият осороден сред тях. Уменията му в залавянето на бегълци му бяха спечелили условна независимост от Империята, стига да се отзоваваше всеки път, когато го потърсят. Заради белега от енергийно жило над едната вежда лицето му беше застинало в постоянен израз на подозрителност.

— Както кажеш — отстъпи Те Беро. — Уредил съм ви бърз транспорт. По-предприемчивите хелеронски банди са намерили начин да използват Железния път, така че ще стигнете до Колегиум за по-малко от десетница.

— Което ще лиши от чар работата, но щом трябва — подхвърли шеговито друг от наемниците. Името му беше Кори, а на широкото му лице усмивките се чувстваха у дома си. Беше мухороден като Те Беро, но за разлика от него беше широкоплещест и с гръден кош като буре. Кори беше иманяр — ограбваше както руини, така и частни колекции, което го правеше особено подходящ за настоящата мисия. Също като Гавед и другите двама, той имаше сериозна репутация в занаята си и никакви предразсъдъци относно работодателя, стига да е платежоспособен.

— Фин? — обърна се въпросително Те Беро към молецородната жена и тя кимна намусено. Името й беше Ерифинея и вече няколко години тя беше част от агентурната мрежа на Рекеф в Хелерон, след като собственият й народ я беше прокудил. Какво толкова беше направила, за да я прокудят, Фин не беше споделила с никого, но имаше леката ръка на платен убиец и нямаше нищо против да убива хора от собствената си раса. — А ти? — насочи той поглед към последния. — Знам, че задачата не е точно по твоята част, но съм чувал много за уменията и успехите ти. Участието ти би било от голяма полза.

Мъжът беше паякороден, на средна възраст, слаб и с дълбоки бръчки по лицето — поне това беше образът, който Те Беро и другите виждаха в момента. Той присви очи, обмисляйки предложението.